Данъчната реформа на Доналд Тръмп

Американската данъчна система е катастрофа. Тя е самоубийствена комбинация от доста високи данъчни ставки и щедри изключения, което означава, че на практика се събират малко пари. И е стряскащо сложна: законът за данъка върху дохода е така заплетен, че в САЩ има толкова специалисти на 1000 души от населението, подготвящи декларациите, колкото и лекари в Индонезия. Това изкривява поведението: американските компании държат в чужбина поне 1 трилион долара, за да избегнат данъците, пише в свой коментар Economist.

Промяната е трудна, но не и невъзможна. През 1986 г. Роналд Рейгън и законодатели от двете големи партии доказаха, че с достатъчно търпение, упорство и желание за компромис това може да стане. Законът намали ставките, но разшири толкова много данъчната база, че не бяха загубени приходи. Всъщност събраните от корпорациите пари се увеличиха, след като Рейгън подписа закона. The Economist би приветствал сърдечно, ако обявените на 26 април от администрацията на Доналд Тръмп принципи маркират първите стъпки към смислена  данъчна реформа.

Белият дом обеща редица правилни мерки, например към опростяване, намалявайки 7 от ставките за данък върху дохода на физически лица на 3, като се премахват и някои отчисления, които изкривяват поведението и усложняват системата. Обещава данъчни облекчения за средните доходи, като удвоява прага за данъка.

Планира да замени извънтериториалния подход, при който печалбите в чужбина са обект на американски данъци при репатрирането им, с по-смислен териториален подход. Много от тези мерки са добре дошли.

За съжаление, данъчният план на Тръмп е само начален гамбит. Има много причини за съмнeние, че резултатът ще бъде, както при Рейгън. 

За да разберем защо, нека видим първо корпоративния данък. Екипът на Тръмп иска да намали ставката за корпоративния данък от 35% днес на 15%, но твърдението му, че ще плати за намалените приходи със значително увеличение на икономическия растеж, е нереалистично.

Планът не включва клаузата за доходоносните корекции при преминаване на границата, искана от републиканците в Камарата на представителите. Вместо това, освен обещанието за по-бърз икономически ръст, той разчита на еднократна такса върху репатрираните печалби от чужбина и на премахването на отчисленията. Проблемът е, че някои дупки вече са запазени и
вероятно ще се отворят нови.

Да вземем например желанието на Тръмп да разшири 15-процентната ставка и върху лица с малки фирми. Това би накарало хора с високи доходи да се представят като фирми, за да се възползват от по-ниския данък. Според администрацията това може да бъде предотвратено, но историята показва друго.

Реформата от 1986 г. не успя да запази еднакви данъците за физически лица и малки фирми и това бе една от грешките й; тя допринесе за увеличението почти с 500% на „Ес-корпорациите“ между 1980 и 2002 г. Неотдавна Канзас опита нещо подобно на предложението на Тръмп на щатско равнище. То увеличи избягването на данъци.

Въпреки удвояването на прага на подоходния данък предложените промени в данъка за физическите лица съдържат много регресивни клаузи, например големи отстъпки, облагодетелстващи само богатите.

Ставката върху най-високите доходи ще падне от 39,6% на 35%.

Алтернативният минимален данък, който прави по-трудно укриването на доходи, ще бъде премахнат, както и имотният данък – промяна, облагодетелстваща само тези, които оставят над 5,5 милиона долара на наследниците си.

Подобно на първия кръг от преговори, и съобщението от преди две седмици може да донесе нещо прилично. За да постигне смислена и дълготрайна данъчна реформа, Тръмп се нуждае от подкрепата на някои демократи в Сената. В най-добрия случай това би накарало администрацията да се замисли повече как да направи плана си неутрален към доходите и да разпростре облагите от по-ниския данък върху средната класа. Опасността обаче се крие в това, че той води в съвсем друга посока: данъчни намаления, по принцип облагодетелстващи богатите, за които ще бъде платено с по-голямо кредитиране.