Г-20 договори 430 млрд. долара за МВФ

Държавите от Г-20 се договориха да увеличат кредитната мощ на Международния валутен фонд (МВФ) с 430 млрд. долара.

Обещаните средства трябва да гарантират, че фондът ще може да отговори на дълговите проблеми, които засегнаха тежко държавите от еврозоната и заплашват възстановяването на глобалната икономика.

„Това е изключително важно и необходимо и е израз на колективната решимост“, коментира управляващият директор на фонда Кристин Лагард, цитирана от Ройтерс.

„Като се има предвид увеличението на финансовите ресурси, което договорихме, финансовият капацитет на МВФ ще надвиши 1 трлн. долара“, обясни Лагард.

Преди срещата на МВФ и Световната банка във Вашингтон институцията получи обещание за допълнителни средства от Япония, Швеция, Дания, Полша и Швейцария. Още миналата година допълнителни финансови ангажименти поеха Норвегия и държавите от еврозоната, които обещаха да съберат 200 млрд. долара.

Вчера държавите от БРИКС също обявиха, че ще участват в увеличаването на кредитния капацитет на фонда, но засега не са обявили точна сума. Според слухове Русия се е ангажирала да осигури 10 млрд. долара.

Снощи Австралия, Южна Корея, Сингапур и Великобритания също обявиха, че ще участват с допълнително финансиране.

Обединеното кралство беше сред противниците на идеята за увеличаването на финансовата сила на МВФ, но снощи финансовият министър на страната Джордж Осбърн обяви, че Лондон ще предостави на институцията 15 млрд. долара (10 млрд. паунда).

Корея също обеща 15 млрд. долара, Австралия – 7 млрд. долара, а Сингапур – 4 млрд. долара.

САЩ и Канада засега заемат твърда позиция срещу идеята за увеличаването на кредитния капацитет на фонда. Финансовият министър на Канада Джим Флахърти съобщи, че страната му би осигурила допълнително финансиране, но само ако то се ползва за други държави, а не за богатите страни от еврозоната.

По думите на Флахърти Европа трябва да реши проблемите си сама и със собствени ресурси.

Все пак представители на МВФ предупредиха, че събраните средства, които играят ролята на защитна стена, само ще купят време на Европа да продължи тежките икономически реформи.

Съмненията дали европейските държави са поели достатъчно ангажименти да направят необходимите бюджетни съкращения, за да свият дълговете и дефицитите си, изпъкнаха по време на преговорите снощи.

Кристин Лагард защитаваше действията на Европа, като изрази мнение, че предприетите досега политически и фискални мерки са напълно достатъчни. Финансовият министър на Сингапур Тарман Шанмугаратнам предупреди обаче, че всичко зависи от изпълнението на реформите.

„Ако реформите загубят доверие и инерция, защитната стена няма да бъде достатъчна. Всичко зависи изцяло от ангажиментите за изпълнението на реформите“, коментира той.