Горещите пари – крайъгълният камък на глобалната банкова система

Банковите анализатори и регулатори са забавни хора. Те винаги поглеждат към последната банкова криза с убеждението, че историята някой ден ще се повтори. Само ако знаеха обаче, че не това е основният проблем...

Най-лошите отпуснати кредити при която и да е криза винаги са най-добрите при следващата. Същото важи и за различните компоненти на балансите на банките, пише MarketWatch.

Следващата банковата криза, когато и да се случи тя, ще възникне именно от компонентинте, които се представиха най-добре в периода на последния катаклизъм в сектора. Истината е, че не бива с лека ръка да се зачерква факта, че проблемите със заемите все още ще са налице. Можем да споменем само кредитирането в корпоративния сектор, заемите за покупки на автомобили, студентските кредити и частното банково кредитиране.

И все пак, може би най-важното що се касае до всички тези сектори е, че най-голямото поемане на риск е извършено не от самите банки, а извън тях. При евентуално пазарно сътресение най-потърпевши ще са компаниите за управление на активи, хедж фондовете и други, но не и самите банки. Тези кредитори са най-големите доставчици на заеми за предприятията. Същото очевидно може да се каже и за федералното правителство, когато става въпрос за предоставяне на студентски заеми. Изглежда, че и Чичо Сам е на пазара.

Въпреки всичко кредитирането е най-малкият проблем за банковата индустрия в момента. Основното затруднение днес идва от източниците на финансиране, и по-специално от т.нар. горещи пари.

В началото на май публикуван в Barron’s анализ на икономиста Лорънс Щраус показа, че "тайната за нарастването на нетния лихвен марж в сектора през първото тримесечие се крие в ниските разходи за финансиране". Според изследването средните разходи на депозит достигат едва 0,12%.

Благодарение на един от много продължителните периоди на практически нулеви лихвени проценти, банковият сектор трансформира голяма част от своите активи в срочни депозити в разплащателни сметки в опит да запази нетните лихвени маржове. Изглежда, че банковите анализатори са окуражаващи това. Въпреки това Щраус не е сред очарованите от ситуацията.

Според експерта това, което банковата общност продължава да пропуска, е, че секторът се финансира основно от горещи пари. За близо 90% от депозитите в сектора няма структурни бариери за напускане, т.е. средствата са напълно ликвидни. Те не разполагат с падеж от шест месеца, месец или две седмици. Според договорите те са на разположение дори и в този момент.

Сценарият за силен катаклизъм в сектора може и да изглежда наивен предвид настоящата динамика на кредитния пазар. Въпреки всичко наводнения с ликвидност финансов свят продължава да тежи върху цялата система. Подобен проблем наблюдавахме и през 2008 г., когато все още нямаше мащабни количествени улеснения. Днес стига само да споменем, че балансът на Фед надхвърли за кратко време 4 трлн. долара при равнище под 2 трлн. долара отпреди кризата.

Вместо да празнуват, че разходите по депозити са рекордно ниски, представителите на банковата индустрия трябва да се замислят какво води това след себе си. Докато налице е твърд отказ от поглеждане отвъд текущите добре изглеждащи данни, рискът от следваща банкова кризата ще се засилва все повече. И така до новия Lehman Brothers.