Кои са основните въпроси пред водещите централни банки през 2014 г.

Може би трябва да наречем 2013 г. годината на Уайнхаус икономиката. Както покойната английска поп певица Ейми Уайнхаус пееше: „Те се опитаха да ме пратят в санаториум, но аз казах: Не, Не, Не!“, през миналата година в ролята на певците бяха водещите централни банки, водени от Федералния резерв, пише за сайта project-syndicate.org Найъл Фъргюсън, икономист и професор по история от Харвардския университет.

През лятото американската и китайската централни банки сигнализираха намеренията си да нормализират монетарните си политики. Председателят на Фед Бен Бернанке заговори открито за свиване на програмата за изкупуване на облигации. Управителят на китайската банка Джоу Сяочуан се опита да обуздае излизащия от контрол растеж на кредитите. Когато обаче пазарите в двете страни реагираха по-бурно от очакваното – с повишаване доходността на щатските ДЦК и ръст на междубанковите лихви в Китай - монетарните власти дадоха заден ход.

Това е проблем, с който са се сблъсквали много поп изпълнители: след години на "стимули", отрезвяването не е толкова лесно, обрисува ситуацията проф. Фъргюсън.

Наистина остават силни основания за продължаване на икономическите стимули под една или друга форма. През ноември човекът, който някога изглеждаше като наследник на Бернанке – Ларъ Самърс, изрази мнение, че американската икономика може би е във хватката на „дългосрочна стагнация“. Други икономисти продължават да се безпокоят, че в Европа, ако не в Америка, намаляването на темпа на инфлация от последните десетилетия може да прерасне в дефлация.

И все пак има индикации, че световната икономика като цяло се оживява. МВФ прогнозира, че световният растеж ще се повиши от 2,9% през 2013 г. до 3,6% през 2014 г. и ще бъде 4% и нагоре през следващите четири години – над средния темп от 80-те, 90-те и първото десетилетие на 21 век.

Несъответствието между слабото представяне на развитите икономики и възобновяването на растежа в останалия свят повдига (поне) седем въпроса, особено за основните централни банки. Всяка от тези институции има някакъв национален мандат, но в нашия взаимообвързан свят техните решени имат глобални последици.

Въпрос 1: Какво точно ще предприеме Фед при новия си председател Джанет Йелън?

Свиването на стимулите трябва да се случи рано или късно, но искреното опасение на Йелън за състоянието на трудовия пазар сочи, че тя ще обещае по-ниски лихви за по-дълъг период, отколкото изглежда оправдано според други индикатори. Предизвикателството ще е да се накара моделът на „бъдещи насоки“ на централната банка да проработи, ако други индикатори сочат, че възстановяването е в ход (точно като Марк Карни, управителят на Английската централна банка).

Американската икономика е в процес на възстановяване в повече от едно направление. Шистовите газ и петрол донесоха енергийно изобилие. Силициевата долина процъфтява. Фондовият пазар бележи рекорди. И изненадващо дълбоко разделеният Конгрес току що подписа двегодишно фискално споразумение, което ще подкрепи леко разходите в краткосрочен план, докато намалява дефицита в дългосрочен.

Има голям вероятност пазарите да реагират на тази и други добри новини като игнорират бъдещите насоки и се фокусират върху свиването на стимулите, покачвайки дългосрочните лихви. Една краткосрочна последица от това може да бъде рязка пазарна корекция от сорта на тези, които видяхме през 1980 и 1987 г. Уолстрийт обича да тества новите ръководители на Фед.