Въпрос 2: Как ще реагират другите централни банки на смяната на ментарната политика във Вашингтон?
ЕЦБ знае, че периферията на еврозоната още не е готова за по-високи лихви, въпреки че Испания, Ирландия и Гърция показват знаци на икономическо съживяване. Безработицата в периферията остава изключително висока. Освен това големият политически риск за Европа си остава популизмът, а изборите за европарламент през тази година ще дадат на крйанодесни лидери като Марин Льо Пен златна възможност.
Въпрос 3: Ще успеят ли популистите да разстроят сложния процес на създаване на банков съюз в еврозоната, който е условие за устойчиво възстановяване на европейската финансова система?
Вероятно не. В действителност популисткият успех може дори да накара социалдемократите и християндемократите да формират голяма коалиция в Европейския парламент, което ще представлява още една стъпка към германизацията на ЕС.
Междувременно в Япония има дори още по-малко ентусиазъм за монетарно отрезвяване: правителството на Шиндзо Абе ясно очаква повече, а не по-малко, стимули от централната банка. Без тях надеждите, че „Абеномиката“ ще вдигне инфлацията до 2% ще бъдат разбити.
Въпрос 4: Ще може ли Япония да поддържа агресивна монетарна политика, докато САЩ свива паричното предлагане?
Вероятно, но степента, до която тази политика ще подкрепя устойчивия растеж и по-високата инфлация зависи от т. нар. „трета стрела“ на „Абеномиката“ – структурните реформи, която тепърва трябва да порази реални мишени.
Контрастът с японския съсед и стратегически съперник Китай е поразяващ. Има поне известни доказателства, че китайската народна банка вече е възобновила моентарното затягане в усилията си да наложи контрол върху финансирането за сенчестия банков сектор. Това води и до последните три въпроса:
Въпрос 5: Може ли Китай да постигне устойчив растеж, докато същевременно свива кредитния балон и прокарва структурните реформи?
Въпрос 6: Как огромната нова средна класа в Китай ще реагира, ако отговорът на Въпрос 5 е „Не“?
Въпрос 7: Дали управляващите в Пекин ще отговорят на вътрешното недоволство с повече военна реторика в чужбина, каквато видяхме през 2013 г.
Не претендирам да знам отговорите на тези последни въпроси, но те може да се окажат ключът към това колко добре или зле отрезвяващият се от агресивната парична политика свят ще се представи, завършва Найъл Фъргюсън.
Повече за централните банки вижте в материала на Bloomberg!


Нови HD фарове превръщат нощното шофиране в интерактивно преживяване
Обявиха приема на кандидатурите за годишните студентски награди на Община Варна
Варна отново се включва в Световния ден на ходенето
Областният управител на Варна и зам.-посланикът на Япония у нас обсъдиха новата визия на правителството
Началникът на отбраната е подал рапорт за освобождаване от военна служба
Дъждовната вода ще мие електробусите в бъдещия зелен гараж на София
Кои храни поскъпнаха тази година заради климатичните промени
Toyota обмисля да продава японския отговор на Rolls-Royce по света
16 водещи експерти търсят къде ще бъде капиталът през 2027 г. на форума „Силата на инвестициите“
Бърнам рискува с радикални промени, знаейки, че могат да се обърнат срещу него
Stellantis спира три завода във Франция заради дефицит на батерии
Мерките на САЩ срещу китайците удрят... Mercedes и Volvo
Как бързо да възстановите сцеплението върху лед
Полицаи си поръчаха тунинговано Ferrari 812
Шефката на General Motors печели колкото за една нова кола... на час
Нов спор между Атина и Скопие: Гърция настоява за промени в учебниците
Кабаева изпълнява ролята на първа дама, пътува с Путин в чужбина
Нова сделка за Гренландия пренарежда сигурността в Арктика
преди 12 години Фърги е симпатяга и затова от трибуната на "Инвестор", ще му дам една хипотеза по въпросите, които го измъчват, свързани с китай.Например: китайците затягат монетарната политика, за да качат курса на юана и тамошните тарикати да си обърнат "сухото"/активите от юани в друга валута при изгоден курс и след това естествено ще се спасяват нанякъде? отговор Сигнализирай за неуместен коментар