Въпрос 2: Как ще реагират другите централни банки на смяната на ментарната политика във Вашингтон?
ЕЦБ знае, че периферията на еврозоната още не е готова за по-високи лихви, въпреки че Испания, Ирландия и Гърция показват знаци на икономическо съживяване. Безработицата в периферията остава изключително висока. Освен това големият политически риск за Европа си остава популизмът, а изборите за европарламент през тази година ще дадат на крйанодесни лидери като Марин Льо Пен златна възможност.
Въпрос 3: Ще успеят ли популистите да разстроят сложния процес на създаване на банков съюз в еврозоната, който е условие за устойчиво възстановяване на европейската финансова система?
Вероятно не. В действителност популисткият успех може дори да накара социалдемократите и християндемократите да формират голяма коалиция в Европейския парламент, което ще представлява още една стъпка към германизацията на ЕС.
Междувременно в Япония има дори още по-малко ентусиазъм за монетарно отрезвяване: правителството на Шиндзо Абе ясно очаква повече, а не по-малко, стимули от централната банка. Без тях надеждите, че „Абеномиката“ ще вдигне инфлацията до 2% ще бъдат разбити.
Въпрос 4: Ще може ли Япония да поддържа агресивна монетарна политика, докато САЩ свива паричното предлагане?
Вероятно, но степента, до която тази политика ще подкрепя устойчивия растеж и по-високата инфлация зависи от т. нар. „трета стрела“ на „Абеномиката“ – структурните реформи, която тепърва трябва да порази реални мишени.
Контрастът с японския съсед и стратегически съперник Китай е поразяващ. Има поне известни доказателства, че китайската народна банка вече е възобновила моентарното затягане в усилията си да наложи контрол върху финансирането за сенчестия банков сектор. Това води и до последните три въпроса:
Въпрос 5: Може ли Китай да постигне устойчив растеж, докато същевременно свива кредитния балон и прокарва структурните реформи?
Въпрос 6: Как огромната нова средна класа в Китай ще реагира, ако отговорът на Въпрос 5 е „Не“?
Въпрос 7: Дали управляващите в Пекин ще отговорят на вътрешното недоволство с повече военна реторика в чужбина, каквато видяхме през 2013 г.
Не претендирам да знам отговорите на тези последни въпроси, но те може да се окажат ключът към това колко добре или зле отрезвяващият се от агресивната парична политика свят ще се представи, завършва Найъл Фъргюсън.
Повече за централните банки вижте в материала на Bloomberg!


Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Кой избива делфините в Черно море?
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Николай Кокинов с оценка: ВСС е развял белия флаг
Мартин Димитров, ДБ: Проблем с растящите цени има
Кайли Дженър не искала да е с Тимъти Шаламе на "Мет Гала" заради проклятие
С колко ракети остана Иран?
Велислав Величков: Няма “наше” или “ваше” НС, то е на всички граждани
преди 12 години Фърги е симпатяга и затова от трибуната на "Инвестор", ще му дам една хипотеза по въпросите, които го измъчват, свързани с китай.Например: китайците затягат монетарната политика, за да качат курса на юана и тамошните тарикати да си обърнат "сухото"/активите от юани в друга валута при изгоден курс и след това естествено ще се спасяват нанякъде? отговор Сигнализирай за неуместен коментар