МВФ предлага регулиране на възнагражденията на топ банкерите

Известен факт е, че възнагражденията на топ банкерите вървят с огромен брой нули – нещо, което обаче може да се промени, ако Международният валутен фонд (MВФ) има думата.

Най-новият доклад на организацията Global Financial Stability анализира заплащанията на изпълнителните директори, корпоративното управление и риск мениджърите в някои от най-големите банки по целия свят. Според МВФ налице е необходимост от мерки, чрез които да се гарантира, че само разумното поемане на риск ще се възнаграждава.

Разглеждайки редицата количествени и качествени фактори, допринесли за глобалната финансова криза, изготвилите доклада експерти твърдят, че структурата на заплащанията на топ банкерите ги насърчава да предприемат ненужни рискове, които в голяма част от случаите водят до трайни негативни последици.

"Причините за такъв риск са много и комплексни, но има общо съгласие във финансовия сектор, публичния сектор и академичните среди, че начините за стимулиране в някои финансови институции играят важна роля", посочва МВФ.

Според Фонда сред другите фактори за безразсъдното поемане на риск са слабите регулаторни рамки и Бордовете на директорите, които не са независими от оперативните служители на банките.

За да потуши рисковото поведение, МВФ предлага редица реформи в политиката на банките да реализират печалби, и по-специално изменения в променливото възнаграждение:

"Заплащането трябва да е свързано с по-дългосрочната ефективност в работата, която е свързана с по-малък риск. Освен това банките, които имат голяма институционална собственост, са склонни да поемат по-малък риск. Каквито бяха и очакванията, периодите на сериозен финансов стрес променят някои от тези ефекти, защото стимулите се променят, когато банката се приближи по-близо до фалит".

Виждането на МВФ е, че банкерите трябва да възприемат по-дългосрочна визия за своята дейност чрез предоставянето на бонуси под формата на дългосрочни банкови облигации. Според спорната мярка мениджърите ще трябва да изгубят последните бонуси, ако техните решения впоследствие имат дългосрочни негативни ефекти.

Надеждата на Фонда е, че по този начин мениджърите ще бъдат насърчавани да избягват някои от инвестиционните рискове, чрез което ще бъде благоприятствано устойчивото развитие на банките. С други думи фокусът ще е насочен към дългосрочното представяне, а не върху тримесечните печалби.

Особено силната загриженост от страна на МВФ е свързана с мениджърите, които използват впечатляващите краткосрочни постижения на ръководените от тях кредитори като трамплин към нова кариера. Същевременно съответната банка остава с тиктакаща бомба със закъснител в баланса си.

МВФ все пак признава, че препоръките биха могли да имат и непредвидими последици.

Промените в правилата може да доведат до разширяване на сенчестото банкиране с цел избягване на регулациите. Твърде многото ограничения по отношение на фиксираните и променливите възнаграждения могат да създадат и проблеми, при които мениджърите не виждат реална алтернатива на своите решения.