Опасната игра на Русия и Асад

На конференцията по сигурността в Мюнхен в петък беше договорено прекратяване на военните действия в Сирия, и то малко след представянето на нов доклад, според който 11,5% от сирийските граждани са загинали или са били ранени в резултат на конфликта. И двете събития съвпадат с изключително засилване на хуманитарната катастрофа в Сирия, както и с десетките хиляди граждани, бягащи от продължаващите военновъздушни удари на Русия над Алепо, коментира The Guardian.

Важно е да се отбележи обаче, че споразумението за прекратяване на военните действия не обвързва Русия със спиране на военновъздушната ѝ кампания, тъй като страната продължава да настоява, че тя е срещу „терористите“, което според споразумението е допустимо. Проблемът обаче всъщност е, че 80% от ударите на Русия са срещу сирийските бунтовници, а не срещу групировки като ИДИЛ, и водят до масови жертви.

Неоспорим факт е, че сирийският конфликт е всъщност една от най-кървавите войни в съвременната история на Близкия изток. Но освен че е изключително важно международната общност да не стане безчувствена към човешката цена на конфликта, то тя трябва сериозно да се замисли и за това как войната променя образа на Сирия и какво означава това за света.

Ако конфликтът продължи по същия начин – а е изключително несигурно, че споразумението от Мюнхен може да бъде приложено, Сирия ще се насочи към бъдеще на екстремизъм и дългосрочни размирици, които ще намерят своето отражение на световно ниво.

Всички в Сирия са засегнати от конфликта. Загубата на човешки животи и препитание допринася за все по-голямото недоволство на сирийците – срещу режима на Башар Асад, който брутално убива собствените си граждани, срещу международната общност, която индиректно позволява на конфликта да продължи чрез стерилна дипломация, срещу чуждите актьори, чиито интереси захранват конфликта, но преди всички – един срещу друг.

Докато целта на руските въздушни атаки над Алепо и други райони на Сирия продължава основно да са сирийските бунтовници, а не ИДИЛ, стана очевидно, че те целят да отслабят бунтовниците, така че Русия да определи дневния ред за прекратяване на конфликта и отново да се наложи като глобална суперсила. Не само че ИДИЛ се възползва от руското унищожаване на основния му противник на земя – сирийските бунтовници, но печели и от постоянно нарастващото недоволство сред населението.

Асад вече засили сектантския характер на конфликта, като се съюзи с Иран и Хезболла. Тази стратегия се оказа изцяло от полза на ИДИЛ и наратива ѝ за виктимизация на сунитите. Руските атаки срещу основни сунитски райони допълнително засилиха това.

Междувременно умерено настроените в Сирия са в риск да изчезнат. Оскъдната подкрепа на Запада за умерените сирийски бунтовници не е достатъчна, за да им позволи да се противопоставят на военновъздушните удари на Русия. За разлика от ИДИЛ, която си е прокопала тунели срещу въздушни бомбардировки, сирийските бунтовници нямат подобна инфраструктура. Наскоро САЩ сериозно намалиха финансирането и подкрепата си за фракциите на Свободната сирийска армия.

Попаднали в капана между режима и съюзниците му от една страна и ИДИЛ от друга и без адекватни средства да се противопоставят на руската военновъздушна кампания, много бойци ефективно ще бъдат принудени да сключат удобни съюзи с ИДИЛ и други подобни екстремистки групировки.

Ако това се случи, то тогава стратегията на сирийския режим и Русия ще спечели, тъй като в Сирия ще останат две основни групи: режимът и екстремистите. Тогава Русия и режимът ще могат да апелират пред международната общност на база борба с тероризма.

Дотогава обаче никаква чужда подкрепа няма да бъде достатъчна, за да премахне екстремистите от Сирия. Както опитът в Ирак показа, само чрез сътрудничество с местното сунитско население могат да бъдат отслабени екстремистки джихадистки групировки като ИДИЛ. Рамади може да бъде изтръгнат от ръцете на ИДИЛ само след като иракското сунитско население се включи в борбата заедно с армията. Ако по-голямата част от сунитската общност в Сирия изпитва недоволство срещу управляващия режим, ИДИЛ ще продължи да съществува.

Стратегията на Русия и Асад в Сирия е недалновидна. Отслабването на сирийските бунтовници днес и жертването на граждани в името на политическата власт засаждат семената на бъдеща нестабилност. Русия и Асад променят образа на Сирия от страна, основно населена с умерени мюсюлмани, в страна със сектантски окръзи и дълбоко залегнало недоволство. Най-големият победител в тази опасна игра е екстремизмът. Не само хуманитарната катастрофа в Сирия днес изисква неотложно внимание. Важно е и какво ще означава тя за бъдещето на Сирия и глобалната стабилност.