Перонизмът отново излиза на преден план в аржентинската политика

Четиридесет и пет години след смъртта на Хуан Доминго Перон, наследството на митичния президент отново доминира аржентинската политическа сцена няколко седмици преди президентските избори през октомври - трима представящи се за последователи на перонизма кандидати се явяват в три различни лагера, пише Франс прес в свой анализ, цитиран от БТА.

Перон е бил три пъти президент на Аржентина (1946-52, 1952-55 и 1973-74 г.). Едни смятат, че той е създал един вреден за страната популизъм, а според други, по-многобройни, той е бащата на всички социални придобивки и е човекът, съумял да даде достоен живот на работниците.

Към това се прибавя блясъкът от образа на Евита, която се запознава с Хуан Доминго Перон през 1944 г. и участва в изграждането на мита на перонизма.

Покритата с бижута и с дрехи на Диор Мария Ева Дуарте, допреди това известна като актриса от радиофейлетони, прекарва само няколко години политически живот като първа дама преди смъртта си през 1952 г. През това време тя изиграва активна роля за извоюване на право на глас за жените и води широка социална дейност благодарение на фондацията си.

Сегашното завръщане на перонизма на преден план се обяснява отчасти с поляризацията на страната около двама ключови играчи: действащия либерален президент Маурисио Макри и левоцентристката перонистка и бивша президентка Кристина Киршнер.

Затъналият в икономическа криза Макри смяташе, че има шанс за преизбиране, ако се изправи срещу Киршнер, която в Аржентина е колкото възхвалявана, толкова и мразена, и са й повдигнати обвинения във връзка с редица корупционни афери. Киршнер обаче изненадващо отстъпи на заден план и остави главната роля в кандидат-президентската двойка на умерения Алберто Фернандес, който може да привлече по-широки слоеве от перонисткия електорат.

Този рискован ход принуди Макри да преразгледа изборната си стратегия и да вземе за кандидат-вицепрезидент сенатора перонист Мигел Анхел Пичето.

Десница, левица и център

Резултатите от първичните избори в неделя не бяха тези, които очакваше настоящият президент. Двойката Фернандес-Киршнер убедително води с 47 процента, далеч пред Макри-Пичето с 32 процента и трета перонистка кандидат-президентска двойка (с 8 процента), съставена от Роберто Лаваня и Хуан Уртубей, които се надяват да привлекат в центъра разочарованите от макризма и киршнеризма.

Как да си обясним, че всички тези перонисти са носители на съвсем различни платформи?
За целта трябва да се върнем към корените на движението, което никога не е било унитарно, напомня историкът Густаво Николас Контрерас. Трите му основни принципа - политически суверенитет, икономическа независимост и социална справедливост - са достатъчно обединяващи, за да бъдат припознати от обществени групи като работниците, индустриалната буржоазия и армията.

"Перон можеше да завие от ляво надясно, без да загуби от поглед политическата си цел, която беше да постигне, запази или да си върне властта", обяснява политическият анализатор Росендо Фрага.

Перонизмът доказа и своята устойчивост: оцеля след диктатури, смъртта на основателя си и изборни загуби. Той също така не се разпадна въпреки съжителството на противоположни течения, като крайната левица и десница, които влязоха във въоръжени сблъсъци през 70-те години на миналия век.

"Перонизмът е политическа възможност, това е движението с най-голяма политическа тежест, което може да ви издигне на власт и да осъществите интересите си", казва историкът Контрерас.

Устойчивостта на движението "почива на способността му да разбира, асимилира и представлява сложността, неяснотата и противоречията на аржентинското общество", обобщава Росендо Фрага.

Така перонисткото правителство на Карлос Менем проведе либерални политики през 90-те години на миналия век, включително приватизации. Тогавашният президент съумя да извърши очакваните от обществеността промени след провалите на държавните предприятия и хиперинфлацията при управлението на радикалния Раул Алфонсин, изтъква Росендо Фрага.

В началото на 21-и век движението постъпи точно по обратния начин. "Хората искаха повече държава. Тогава Нестор Киршнер предугади този обрат и зави към левоцентризма, като приложи интервенционистки модел и се ориентира към популизъм", заключава политическият анализатор.

/БТА/