МФ предлага доходите от сделки с финансови инструменти над 5 хил. лв. да се декларират

Министерството на финансите предлага в новия текст на Закона за данъците върху доходите на физическите лица да се въведе задължително деклариране на печалбите от хазартни игри и доходи от разпореждане с финансови инструменти в годишен размер над 5 000 лв.

Тези доходи са необлагаеми, но въвеждането на задължение за тяхното деклариране е мярка, насочена към ограничаване злоупотребите с доходи от хазартна дейност или сделки с финансови инструменти с цел отклонение от данъчно облагане, чрез неоснователното използване на този вид необлагаеми доходи като аргумент за доказване на имуществено състояние, уточняват от министерството.

Ето и останалите пет предложения за промени.

- Освобождаване от задължение да подават годишна данъчна декларация на лицата, които през годината са придобили само доходи от трудови правоотношения и не дължат допълнително данък или няма да ползват данъчни облекчения. По този начин се създават по-ясни правила за случаите и сроковете, в които работодателят е задължен да издава служебни бележки за доходите по трудови правоотношения, като се предвижда и санкция за некоректните работодатели.

- Промяна в реда за облагане на доходите от наем на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците, когато платци на доходите са предприятия и самоосигуряващи се лица. Тези доходи съгласно действащото законодателство са облагаеми, но сегашния режим на облагане създава значителни пречки за наемателите и наемодателите. Наемателите са задължени да издават служебни бележки и сметки за изплатени суми на всички собственици, получатели на дохода, съобразно приспадащата им се част от идеалните части в сградата, а собствениците, получатели на дохода, да го декларират в годишните си данъчни декларации.

Предложението е за облагане с окончателен данък при платеца на дохода (наемателя), с което значително ще се облекчи режимът на деклариране и внасяне на данъка за този вид доходи. Платецът на дохода няма да има задължението да издава служебни бележки и сметки за изплатени суми, каквито са ангажиментите му съгласно действащото законодателство, а физическите лица, получатели на дохода, няма да имат задължението да декларират този доход в годишната си данъчна декларация. Платецът на дохода ще удържи дължимия данък от наема и следва да го преведе в бюджета.

- Облекчаване на механизма за определяне на годишния данък, чрез въвеждане на правилото данъчното задължение да се закръглява към всеки кръгъл лев. Подобна практика успешно е прилагана по време на действието на отменения ЗОДФЛ по отношение на данъчната основа и дължимия данък. Целта е да се намалят разходите на данъкоплатците и приходната администрация за обслужване на минимални суми за внасяне или възстановяване.

- Предлага се отстъпката в размер на 5 на сто от дължимия данък при по-ранно внасяне на дължимия по декларацията данък (до 10 февруари на следващата година) или при подаване на декларацията по електронен път да се ползва, само ако авансовият данък е внесен от лицата в срок. По този начин ще се премахне несъвършенството на закона, предоставящо възможност лицата да се ползват от права, въпреки противоправното си поведение, свързано с ненавременното внасяне на дължимия авансов данък.

- Предлага се за субсидиите, полагащи се на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, които е трябвало да бъдат получени през 2009 г. (или предходни години), но не по вина на лицата са получени през 2011 г. или следващи години, да се създаде аналогично данъчно третиране, идентично на действащото за 2010 г., а именно тези субсидии да се считат за необлагаем доход.

Останалата част от предложенията за изменение и допълнение на ЗДДФЛ са с редакционен характер и са насочени към създаване на по-голяма яснота и коректност при прилагане на закона.

Със законопроекта се правят и предложения за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, свързани с изричното посочване на разходите за подкуп като непризнати за данъчни цели.