ЕБВР и БФБ подкрепят концепцията на Горанов за „спящите акции“

Парадоксът се състои в това, че малкото учредители фондове, които са създали стойност за вложителите си, вместо да ги източат, като "Стара планина холд" АД (приватизационен фонд Централен) да бъдат наказани. Наказанието ще бъде под формата на това боновите книжки да влязат във специален инвестиционен фонд, който да стане основен акционер в развитите фондове (както и в източените фондове, но там стойността е 0 лв.).

Според експертите на банката проблемите могат да бъдат избегнати, ако се изменение на настоящото предложение чрез установяването на механизъм за компенсиране на неучаствалите титуляри на сметки. „Може да се предвиди, че след изтичането на петгодишен или друг установен в специалния закон срок за участие, дяловете на пасивните притежателите на „спящи сметки“ в създадените инвестиционни фондове ще подлежат на задължително обратно изкупуване от дружеството или дружествата, които управляват инвестиционния фонд (или инвестиционните фондове). По този начин ще възникнат парични вземания на титулярите на „спящи сметки“ срещу съответния инвестиционен фонд (или фондове) за получаване на сумата реализирана от обратно изкупуване“, пише в писмото.

Преди обратното изкупуване или непосредствено след него, титулярите на „спящи сметки“ следва да бъдат надлежно установени и уведомени за правата им, доколкото е практически възможно. Ако до изтичането на крайния срок за предявяване на искoвe за парични вземания (пет години в общия случай според българското законодателство) не бъде подадено валидно тaкова, и са изминали 5 плюс 5 години от създаването на инвестиционните фондове, всички непотърсени суми, провизирани от съответния инвестиционен фонд за вземания на притежателите на неактивни „спящи“ сметки, вече могат да бъдат прехвърлени в „Сребърния фонд (или реинвестирани в съответния инвестиционен фонд/съответните инвестиционни фондове), предлагат още от институцията.