Филмотеката като трезор

Дигиталното средновековие

"На настоящия етап от развитие на дигиталните технологии дългосрочното съхранение е химера. Не случайно Паоло Керки Усаи, един от асовете на световната филмова архивистика, експерт по нямо кино и дигитална култура, твърди, че човечеството се намира в своето дигитално средновековие. Опиянено от технологичните възможности, то не си дава сметка, че голяма част от създаваното днес дигитално съдържание ще бъде изгубено за бъдещите генерации. Защото начин за дългосрочното му съхранение още не е изнамерен”, обяснява Ковачева.

Като столетник киното е натрупало горчив опит - при всяка смяна на вида филмов носител са били унищожени и загубени стотици хиляди филми от стария формат - неми филми, нитратни. Седмото изкуство се е поучило от миналите грешки и по отношение на съхранението твърдо залага на сигурно. А сигурното е, че засега няма по-дълготраен носител от филмовата лента.

Чисто нов 35 мм негатив на един филм може да оцелее до 1000 години при температура от 3 градуса и влажност на въздуха 35 процента. При същите условия дълготрайността на прожектиран позитив варира между 100 и 500 години в зависимост от неговата изхабеност, обяснява експертът.

Дигитализацията е достъп до филмовото наследство

"Дигитализацията е преди всичко достъп до филмовото наследство, въпреки че е и част от съхранението. Но само част, доколкото при дигитализирането на един филм отпада необходимостта да се ползват и повреждат аналоговите му варианти. Дигитализацията позволява дълбоко консервиране на аналоговите оригинали, популярно сред професионалната ни общност като "Заключи и забрави!". Дигиталното копие се ползва от обществото днес и сега, а аналоговите оригинали се опазват за бъдещите поколения. Не случайно доста европейски държави изградиха чисто нови хранилища за филмите на лента, докато планомерно ги дигитализират. Пресен пример е новото хранилище на Британския филмов институт за 10 млн. паунда.

Към издръжливостта на филмовата лента се прибавя друг съществен детайл. Най-съвършеното дигитално копие съдържа по-малко информация за звука и изображението от лентовия оригинал. Междинните формати - какъвто спрямо филмовата лента се явява нейният дигитален дубликат - не могат да служат за източник при следващ етап на технологичното развитие. На всяко следващо стъпало от това развитие, ако искаме качествено копие, трябва да се върнем към аналоговия оригинал. А как ще се върнем, ако не сме го съхранили?" - задава риторичен въпрос директорката на БНФ.

Тя със съжаление отбелязва, че България е единствената страна не само в ЕС, но и на целия континент, която няма читаво филмохранилище. От 80-те до днес фондовете на БНФ са премествани 18 пъти из цялата страна, било заради реституция, било заради приватизация, било по други причини. И никога не са били поставяни в подходящи за дългосрочно съхранение условия.