Инвестирането в изкуство - възвръщаемостта измества естетиката

Един търг в аукционна зала на Christie's в Лондон е за съвременно изкуство, но повечето далновидни купувачи са съсредоточили вниманието си изцяло върху антики: туидените сака и овехтелите жилетки са в изобилие. И това обаче няма значение: когато става въпрос за големите неща на деня, сериозните пари идват през интернет или мобилни телефони, използвани от елегантни жени с блестящо червило и слънчеви очила с дебели рамки, пише списание Economist.

Картина, която някога е принадлежала на Ноел Кауард, предизвиква истинска телефонна война при наддаването за нея. Предварителните очаквания бяха, че платното няма да бъде продадено за повече от 20 хил. паунда (30 хил. долара), но в крайна сметка за него бяха платени 250 хил. паунда. Услужливи екрани в цялата зала преобразуват сумата в рубли и хонконгски долари. "Просто дойдох, за да гледам спектакъла", доверява мъж на средна възраст. "Цените са безумни!"

Глобалният пазар за изкуство преживява истински бум. Продажбите достигнаха миналата година рекордните 51 милиарда евро (68 милиарда долара) - близо два пъти повече в сравнение с равнището от 2009 г. и малко над предишния пик от 2007 година, по данни на European Fine Art Foundation. През февруари анонимен купувач даде 300 милиона долара за картината на Пол Гоген "Кога ще се омъжиш?" - най-високата цена, плащана някога за произведение на изкуството.

Още един рекорд бе счупен буквално няколко дни по-късно, когато американец брои 30 милиона паунда за платно на Герхард Рихтер - безпрецедентна сума за жив европейски художник. Цените за съвременно и следвоенно изкуство са се повишили средно с 19% през последната година.

Сумите, които сменят своя притежател, са толкова колоритни, че стимулираха създаването на цяла една нова професия: консултанти, които подбират картини за своите клиенти въз основа не на естетиката, а на потенциалната възвръщаемост.

Филип Хофман, мениджър на фонд, който инвестира в изкуство от името на богати семейства, отбелязва една методична промяна от купуването на произведения на изкуството за удоволствие към инвестиране. Според консултантската компания Deloitte покачването на цените през последните години е привлякло много спекуланти: близо три четвърти от покупките на произведения на изкуството са били направени поне частично с инвестиционна цел, срещу половината през 2012 година.

Институционалните инвеститори навлязоха за първи път на пазара за произведения на изкуството през 70-те години на миналия век като застраховане срещу инфлацията: пенсионният фонд на Британските железници, например, вложи 40 милиона паунда, или около 3% от своите активи, в картини (въпреки че възвръщаемостта не бе лоша, той продаде последното си платно през 2003 година).

Изкуството също така е определяно като добър начин за диверсификация, при все че, подобно на много други по всеобщо мнение изолирани активи, не отговори на тези очаквания по време на финансовата криза. Друг негов пазарен плюс е, че то има материално измерение - популярно характерно качество след избухването на кризата, когато голям брой абстрактни и неразбираеми финансови инструменти се оказаха огромен пасив.

За разлика от много други реални активи, като земеделската земя или недвижимите имоти, произведенията на изкуството са преносими, нещо удобно за купувачи, които не възнамеряват да кажат на данъчните власти за тях. Това ги прави сравнително дискретен начин за инвестиране: Christie's посредничи за частни покупки в размер на 916 милиона долара през 2014 година срещу за едва 266 милиона през 2009 година.

Дори при тези предимства, рисковете при инвестиране в изкуство са големи. Цените са непостоянни и пазарът е уникален - няма две картини, които да са взаимозаменяеми.

"По-конкретно на върха всичко зависи от увлеченията и прищевките на една малка група колекционери", казва Орландо Рок от Christie's. Най-популярните стилове и най-скъпите картини изопачават цялостната характеристика на изкуството като актив.

Миналата година на 0,5% от трансакциите се е падал дял от близо една втора от стойността на продадените на търг произведения на изящните изкуства. Според маркетинговата компания Аrts Economics цената на екземплярите, струващи над 200 хил. евро, нараства пет пъти по-бързо, отколкото на по-евтините. И въпреки че изминалата година бе чудесна за съвременното изкуство, цените на платната на старите майстори са в застой, а китайското декоративно изкуство губи от стойността си.

Нещо по-лошо, самите сделки са скъпи, като понякога на тях се пада до 4% от стойността на съответния екземпляр, което прави произведенията на изкуството изключително скъпи активи за търговия. По правило тези, които купуват по естетични причини, имат по-висока възвръщаемост от онези, които купуват изцяло по финансови подбуди, казва Филип Хук от Sotheby's, друга водеща аукционна къща.

"Хората купуват изкуство, когато са уверени в бъдещото си благосъстояние", отбелязва Клеър Макандрю, специалист по икономиката на изкуството. Тя разглежда сегашния бум като част от едно по-общо възвръщане на оптимизма след кризата. Когато дойдат следващите мрачни времена, злополучните инвеститори поне ще имат нещо красиво за гледане. (БТА)