Как пандемията променя пазара на изкуство?

За германската художничка Антоанет блокадата не е нещо непременно лошо. Отмяната на публични събития ѝ е позволила да остане по-дълго в източногерманския замък Мерзебург, където работи. Тя създава сложни рисунки върху 5-метрови панели само с моливи, които са част от многогодишен проект за европейска културна идентичност. Местните жители могат да наблюдават работата ѝ, а с това тя казва, че е започнала да се чувства като част от общността.

Финансовото ѝ положение обаче не е толкова цветущо, тъй като поръчките за доходоносни проекти – например портрети, пресъхват по време на пандемията. Експертите казват, че и по-малките галерии се борят, защото пандемията ускорява консолидацията в сферата на изкуството.

Докладът на UBS и Art Basel установява, че панаирите представляват 43% от продажбите на дилъри през 2019 г., но само 22% през 2020 г., малко под половината от които са генерирани от дигитални събития. „Дигиталният свят се концентрира върху покупките на модерното изкуство (в социалните медии) и чрез големите галерии, в които работят над 100 души“, коментира Джеймс Кмет, който управлява галерията „Кмет“ в Лондон.

Въпреки че винаги е присъствал на Art Basel, той избягва цифровите събития, които според него не са заместител на реалните. Други негови колеги са съгласни с това.

Интервюирани от Ройтерс галерии и съветници очакват възстановяване на търсенето на панаири и арт туризма след пандемията. Art Basel е насрочил панаир в Хонконг за края на май. Други големи панаири, включително TEFAF и Frieze, очакват да има събития на живо в някакъв формат по-късно тази година, допълнени с дигитално участие.

Дори и преди кризата с COVID-19 някои казаха, че има твърде много панаири, а галерии и колекционери казват, че ще бъдат по-селективни, придържайки се към по-местния фокус.

В Хонконг галериите отчитат силен бизнес, тъй като Китай се възстановява по-бързо от пандемията и апетитът за съвременно китайско изкуство нараства.

„Хората са свикнали много с екстравагантността на големите панаири и големите биеналета, чествани в толкова много големи градове. Честно казано, това не ми липсва“, коментира Лео Сю, старши директор в David Zwirner Hong Kong. Галерията, една от шестте международни локации на Zwirner, успява да увеличи продажбите си през 2020 г. предимно чрез обхват на богати, разбиращи от технологии китайци, по думите на Сю.

Също в Хонконг галерията Villepin, управлявана от бившия френски премиер Доминик дьо Вилпен и неговия син Артур, е открита през март миналата година в разгара на блокадата и по думите им се справя „много добре“.

В Ню Йорк собствениците на галерии също казват, че имат добри резултати. Шон Кели, който ръководи галерия за съвременно изкуство в Ню Йорк, посочва, че загубата на приходи от панаирите на изкуството е компенсирана от спестяването на разходи от неприсъствието на такива събития. "Трябва да започнем да мислим за цената на панаирите на изкуството и нямам предвид финансовите разходи. Имам предвид физическите и екологичните разходи", допълва той.