Как да купуваме по-малко и пак да обновяваме гардероба си

През 2016 година французойката Берил дьо Лабушер стъпи на пазара на 'upclycling" или рециклирането от висока класа.

"Бях безработна, имах осем брака зад гърба си и си казах "ще използвам отново това, което имам в гардероба". Нямах нито пари, нито желание да си купувам рокли, които щях да използвам само веднъж", разказва тя.

"Свързах се с една студентка, изучаваща модата (...) и се опитахме да ги "освежим", да ги направим по-модерни", продължава Берил, която е завършила цифрови технологии, а година по-късно основава Tilli, мрежа за надомни шивачки.

Приятелките й прегръщат идеята и се присъединяват. "Те искаха съвети, оценяваха уюта на домашните условия, където човек е извън възприетите ограничения".

Днес компанията Tilli присъства в Париж и в още четири френски града (Марсилия, Екс анд Провас, Лион и Бордо) благодарение на мрежа от близо 40 шивачки, които всеки месец изпълняват близо 500 поръчки, пише Анна Пелегри в цитиран от БТА анализа а AFP. 

И макар Берил да казва, че не е създала Tilli с желанието да направи нещо в защита на екологията, възможността да се вдъхне втори живот на уморените дрехи е отговорила на потребността да се потребява по различен начин.

"Даваме си сметка все повече, че гардеробът ни прелива", казва тя.

Между другото едни джинси могат да бъдат преобразени само като им се променят джобовете, а едно перде с кичозни мотиви може да стане чанта последен писък.

Според публикувано неотдавна изследване на Френския институт за модата, направено в четири страни (Франция, Германия, Италия и САЩ), почти половината от анкетираните 5000 души са отговорили, че през 2019 година са си купили дрехи, чието производство е отговорно към природата.

"За мен цялата тази бърза мода е истински ад", коментира Ан Турно, стилистка от Париж и клиентка на Tilli.

Тя показва панталон тайор от 90-те години, купен от оказион и обновен от една шивачка и възприема това като начин за персонализиране на гардероба.

"На практика всички материали, независимо дали идват от Zara или от Christian Dior, могат да бъдат преобразени", казва Шантал Тен, една от "малките ръце" на Tilli.

Шивачката казва, че често посещава някой дом, за да направи подгъв на панталон и си тръгва с пълна чанта с дрехи, на които тя ще даде втори шанс.

Според нея 40% от клиентите на Tilli са мъже. "Веднъж като разберат какво им отива, те не се променят. И когато една дреха се износи, те искат тя да се поправи", твърди Ан.
Tilli работи пряко и с водещи имена в модата. "Опитваме се да ги убедим да ни предоставят дефектните си модели или стари колекции и им придаваме нов облик", обяснява Берил дьо Лабушер.

Това е скромен принос да се избегне гигантско разточителство: близо 30% от продукцията директно се изхвърля.

Краткосрочно наемане на дрехи

Друга тенденция е наемането на дрехи, което представлява над 1 милиард долара в света, според проучване на компанията за пазарни изследвания Grand View Research, публикувано през април.

"Повечето ни клиенти вече са възприели напълно философията на непритежаването, която е станала част от възпитанието им", обяснява Агат Кювелие по време на участието си в модния салон Impact. Кювелие е основателка на сайта Les Cachotiеres.

"Това, което не се променя, е че желанието на жените винаги да изглеждат различно и да се забавляват с дрехите си", допълва тя. Чрез сайта й могат да се наемат за няколко дни маркови дрехи, които са собственост на частни лица..

Модните марки си дават сметка за ставащите промени и също се адаптират. Такъв е случаят с марката SKFK от Билбао, която присъства в 38 страни и продава "етично" облекло. Освен това предлага под наем завършени тоалети (пола, блуза и чанта например).

"Стремежът е да се оптимизира продължителността на живота на един продукт", посочва Людовик Кино, президент на SKFK. В същото време той уточнява, че това не е широкоразпространена практика: "Това е тенденция, а не надигаща се вълна".