Пролетарии, индустриализация или спомени по отминалото време

„По делата им ще ги познаете…“

Днешните управляващи (както и други преди тях) са се хванали за властта като за последно и поради тази причина популизмът е тяхното верую. Той е насочен към основните две групи в населението, които им предоставят властови ресурс, всяка в зависимост от своите цели. Към част от върхушката, която прави бизнес с Държавата или в съответствие на нейни решения, и към най бедната и необразована, но най-дисциплинирана част от населението.

Действията са насочени към естествените монополи и не се заблуждавайте не става въпрос за Лукойл, а за търговските вериги, банките и ЕРП. Странно е да споменаваме думата монопол, когато говорим за банковата система и големите вериги. Непрекъснатите промоции са резултат от жестоката конкуренция помежду им и големия им брой за един сравнително малък пазар като нашия. Регулацията, която им се налага с цел да се защити българският производител, води до атака срещу българския клиент, който ще заплаща за по-скъпи и може би не дотам качествени продукти и услуги. Реиндустриализирайте!!!

За безпрецедентната атака на длъжника НЕК към трите му заемодатели няма аналог в икономическата история. Отново част от реиндустриализацията предполагам. Това е само плашещата подготовка, самият процес не е започнал дори.

При стартирането на бизнес, най общо казано загубата на ресурси е основният риск, който трябва да поеме всеки предприемач и той лежи на неговите плещи. При строежа на въздушни кули сметката е на гърба на данъкоплатеца, сегашните мениджъри имат краткосрочен мандат, достатъчен за консумиране на първоначалното въодушевление, и потоп след нас при плащането на сметката (следващото правителство).

Силата на чиновника е неговата власт и благоволение. Но истината е, че самите ние сме се отказали от нашите права. Невежеството на избирателя по основните въпроси овластява бюрократа. Демокрацията става неосъществима, ако гражданското общество не може да си състави собствено мнение по основните икономически и политически проблеми. Лудвиг фон Мизес казва че, ако гражданите са под интелектуалното господство на бюрократите професионалисти, това означава разделяне на обществото на две касти: управляващи професионалисти и лековерно простолюдие.

Ще завърша и с още една негова мисъл: „Демокрацията не е благо, тя е съкровище, което всекидневно трябва да се защитава и печели наново с неимоверни усилия”.