Шампионите ни са самотни единаци

Най-тъмно е преди разсъмване. Преди години (все още не излизаше „Дневник“) получих картичка с това наблюдение от алпиниста Методи Савов, който беше изнервен от дълго чакане на подходящи климатични условия за изкачване на Еверест. В крайна сметка го изкачи заедно с партньора си Иван, макар и с някои трайни щети по тялото си. Методи сигурно изпитва благородна завист спрямо друг българин, който наскоро претича три осемхилядника за под 100 дни.

Имаме такива шампиони почти от всяка област на спорта, изкуството, режисурата. Имаме заявки и от бизнеса. Доскоро България беше известна с износа на кисело мляко и футболисти. Големи наши марки не са пробивали до ниво значим пазарен дял в чужбина (Приста Ойл и Лудогорец са напът да променят това, живот и здраве). В Ловеч впрягаме китайци да помагат на заветното автомобилостроене, но местният партньор като че ли не се справя, а отделно от това се и сменя.

Но най-накрая имаме заявки и от сектори, където капиталите не играят водеща роля. В интернет имаме Flipps и DreamApps/Properati (милиони потребители из света, ползващи продукти с български автори и с приз даже от самия екип на Facebook). Има и изгряващи звезди, като Cashwave, Edamam и Open Online Academy, рожби на доказали се или нови наши предприемачи, със завидни биографии, дори и на архитекти.

Защо тогава пак ще растем анемично през идните 2-3 години според февруарската прогноза на Европейската комисия? С 1% ръст на БВП за 2016 г. България ще расте 2 пъти по-бавно от еврозоната, 3 пъти по-бавно от половината държави в ЕС, 4 пъти по-бавно от света като цяло. Само Хърватска се очаква да расте по-бавно от всички страни в анализа на ЕС. Защо?

Защото управляващите ни систематично свеждат шампионите ни до нивото на самотни единаци.

Пращат ги за наши комисари в Брюксел; за специални посланици на ООН (браво на Николай Младенов) или направо за шефове на ООН (стискам палци за Ирина Бокова).

Всъщност дали тези хора изобщо искат да са на лидерски позиции в България? Те виждат достатъчно потенциал тук, у дома, и познават доказали се българи и в страната и навън, и предпочитат да ги подкрепят от позициите си навън. За последното нека обаче се поучат от красноречивото поведение на Илиян Михов, вероятно българинът с най-голяма видимост и влияние, който днес заема необществен пост. А може би пък тукашните политици би ги смутило такова присъствие на жълтите павета и затова чат-пат провокират основно заблудени националисти да се събират там (отвън, не вътре в Народното Събрание).

Миналия четвъртък аулата на СУ беше пълна с искащи-да-бъдат-предприемачи млади момичета и момчета. После съседният "Локал" беше изпълнен с чужденци, хапнали чилийски гозби в съседното "Ломо". Тогава консулът на Испания Хайме Ермида ме запита: "Кои са тези хора?" Отговарям му: „Фенове на Васко от „Телерик“ (Васил Терзиев - един от съоснователите на компанията) са. Правят си селфита с него“. Васко и екип последно прославиха родината ни, с продажбата за 265 млн. долара на „Телерик“ в САЩ - цифра досега невидяна в Източна Европа (не броя Русия).

Жалко, че политиците не бяха в „Локал“ за селфита с Васко. Гледам ги, че ходят на наградите на БАИ, чиито носители вече 10 години са почти едни и същи и дейностите им звучат като от монголската действителност: метали, руда, тук-таме и някой чорап. А Васко и екипът му слисаха и Wall Street, и Силициевата долина. Най-голямата сделка в Източна Европа за всички времена...

Защо ни е „Южен Поток“ или даже нов милиарден газов център?  Контролът над конвенционалната енергетика винаги е свързан с конфликти и война, а генерал Вазов, описан даже в музея в Единбърг заради битката до Дойран, го няма вече. Има сигурно някой наш самотен шампион в енергетиката, но той вероятно предпочита да кара ски някъде.

И още - конкурс на Chivas Regal, наречен The Venture, в който България беше една от само три европейски страни и на четвърто място по брой кандидати за финалния приз, току-що излъчи четири проекта, всеки от които може да промени света и да промени представите му за България. Победителят, Надежда, развива хлебарници, които приобщават неравнопоставени хора и воюващи нации. Да ме извиняват всички наши (и доста външни) политици. На всичкото отгоре Bread House се самоиздържа.

Бях отново в Пирин и в Рила със сходни по дух приятели през миналия уикенд. Нямат си такава красота нито в Брюксел, нито във Вашингтон. И поствах във Facebook снимки с Чонги  от националния ни отбор по ски, в Бъндеришката гора (той свири на китара, докато прави обратно кълбо във въздуха на една снимка). Събирам фенове на тези снимки в социалните мрежи и се наслаждавам на конуренцията за последователи с хора като Кристалина, макар че тя засега категорично ме бие в Twitter. Докато не открия следващият ни, (не-самотен) шампион, в ежедневната си работа.