Една обезпокоителна тенденция е, че след 12 години (какъвто е общият случай) изучаване на литература младите индивиди на възраст 25 и 35 години не четат книги. Данните на Националния статистически институт показват, че през 2011 г. – последната година, за която има публикувана информация – цели 49,3% от анкетираните са посочили, че не са прочели нито една книга през последната година. Това е по-слаб резултат спрямо 4 години по-рано, когато този дял е 46,3%.
Но може би най-важният проблем е, че немалък дял именно от учениците именно в степента на средното образование са функционално неграмотни. Това означава, че разпознават буквите и математическите знаци и могат да четат, но не разбират смисъла от прочетеното, не са способни да извлекат информацията, която им се подава под формата на таблици и графики или не могат да решават логически задачи.
Резултатите от международното изследване PISA за 2012 г.[5] сочат, че цели 39,4% от учениците в девети клас са функционално неграмотни, а 43,8%, или почти половината, не могат да извършват основни математически пресмятания след 8 пълни учебни години, през които са изучавали математика.[6]
Нещо повече – промяната в резултатите за последните 15 години е маргинална. Това е просто поредното доказателство за системния характер на проблемите в българското образование. Подобни данни няма как да не са обезпокоителни – те недвусмислено показват, че независимо от партията на власт образованието, което почти не е реформирано радикално след 1989 г., напълно се проваля в една от основните си функции: да научи подрастващите да критично мислене и на способността да разбират и опознават заобикалящия ги свят.
Образованието и икономическата калкулация
Самото посочване на част от проблемите не е достатъчно, за да разберем как можем да ги премахнем и да видим дали обещаните „стотици милиони повече“ ще ги разрешат.[7]
Първо, трябва да имаме предвид, че образованието в България е изключително стриктно регулирано от държавата, дори до степен на микромениджмънт.[8]
Второ, образованието във всички степени е доминирано от държавно финансиране и централизиран механизъм за определяне на заплатите на преподавателите. Прави впечатление, че в този модел свободният пазар е по-скоро отсъстващ;[9] нещо повече – образованието в България почти напомня социалистическа структура, в която потребителят „не плаща“ нищо и целият процес се регулира от чиновниците.
Именно тези черти на начина, по който се предоставя образованието у нас, пораждат горепосочените проблеми. Дори и да приемем, че целта на законотворците, които са създавали сега действащия Закон за народната просвета, е била безкористна и те наистина са се стремили да установят структура, грижеща се за децата и техните потребности, всъщност те са постигнали обратен ефект. В следствие на цялото централно планиране в образованието чиновниците действат „в тъмното“. Те нямат цени, които да им покажат какво се търси и какво не, затова не знаят какви цени на преподавателския труд трябва да се установят за всеки предмет, курс и степен. Поради тази причина сме свидетели на драстично разминаване между нуждите на пазара и това, което чиновниците искат учениците да учат. За сметка на това обаче финансирането на системата създава стимули за разхищение на средства, никаква селекция между учащите (почти всеки, който влиза, завършва образование) и фиктивна конкуренция между образователните средища.[10] А тъй като качествата и представянето на учителите нямат абсолютно никакво значение за заплатата им, те просто отпадат като цели; т.е. системата дава гаранция за ниско качество, а не обратното.
Но по-лошото е, че бюрократите нямат никаква обратна връзка от потребителите на услугата: учениците. Затова администраторите не знаят какво искат да учат децата, както ми от какви уменията имат нужда те; не знаят кога трябва да се преподава даден предмет, както и на какво ниво. Така образователните планове са напълно произволна микстура от предмети, за които се предполага, че ще въоръжат учениците с „обща култура“ за реалния живот извън училище. Но всъщност програмите са просто унитарен модел, който не отчита разликите между индивидуалните учащи, а просто ги задължава да слушат безинтересни за тях неща и така се провалят в зададената цел.[11]
Затова колкото и милиони още да се налеят в образованието, качеството на продукта (цензът на учениците) няма да се повиши.
Министър Горанов може да обещае, че МФ ще финансира оборудването на всяко училище и всеки образователен център с интерактивни смарт дъски; че ще осигури пари за увеличаването на заплатите на училите с 50%; че учениците ще учат в най-модерни условия и т.н.
Но дори и да превърне училищата в дворци, проблемите на образованието няма да се решат, защото те са структурни. Дори напротив – те ще станат по-тежки, защото тогава данъкоплатците ще са изхарчили още повече средства за деца, които са функционално (а понякога и реално) неграмотни и нямат абсолютно никакви практически умения.
Единственият начин за разрешаването на описаните по-горе проблеми е да се премахнат държавното финансиране и всички стриктни регулации в образованието и да се заменят с пазарен принцип, при който доставчиците на услугата (училищата) наистина преподават това, което задоволява нуждите на потребителите (учениците и родителите).
[1] Според плановете на самото Министерство на финансите се очаква тази година бюджетният дефицит да е 3% от БВП и да спада с по половин процент всяка година до 2018 г., когато трябва да достигне 1,5% от БВП. Казано накратко нито можем да очакваме правителството на ГЕРБ да намали държавните разходи (даже напротив!), нито то ще доведе бюджета до излишък. Повече за средносрочната бюджетна прогноза можете да прочете тук.
[2] Обещаните „стотици милиони“ за образованието са малък проблем на фона на негативните идеи заданъчна реформа и повишаването на осигуровките.
[3] Чиито дефицит към миналата година възлиза на 81 млн. лв.
[4] За по-детайлна картина на проблемите на и целите пред образованието, дефинирани (имплицитно или експлицитно) от Министерството на образованието и науката, виж „Желания и реалности в сферата на образованието“.
[5] Това е последната година, за която Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е публикувала данни на сайта си. Всички резултати от PISA могат да се видят тук.
[6] За подробен анализ на резултатите от PISA, както и за анализ на други изследвания на представянето на учениците, виж „PISA 2014: нищо ново в българското образование“.
[7] За повече подробности виж лекциите на Даниел Василев „Икономика на образованието“ и „Алтернативно образование“, а за повече подробности относно икономическата калкулация и проблемите пред осъществяването ѝ в свръхрегулирана среда, виж Ludwig von Mises, EconomicCalculation in the Socialist Commonwealth и Socialism: An Economic and Sociological Analysis.
[8] Чл. 16 (от Закона за народната просвета): „Държавните образователни изисквания се отнасят за: 1. предучилищното възпитание и подготовка; 2. степента на образование, общообразователния минимум и учебния план; 3. учебното съдържание; 5. системата за оценяване; 7. придобиването на квалификация по професии; 9. учебниците и учебните помагала; 10. документите за системата на народната просвета; 11. извънкласната и извънучилищната дейност; 12. учителската правоспособност и квалификация…“
[9] Дори частните училища трябва да бъдат лицензирани от МОН, за да осъществяват преподавателска дейност; т.е. трябва да отговарят на държавните образователни изисквания.
[10] Дотолкова, доколкото училищата се конкурират помежду си за привличане на субсидии, а не на ниво качествен продукт.
[11] Цената на този провал е тема, която заслужава да бъде разгледана в отделна статия.


Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Технологичните сривове: Ето една теория защо всичко се разваля
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Полезно ли е да спите с котката си в едно легло?
Каримански: Държава да се заеме с предизвикателствата пред бюджета
Петко Петков е избран за член на ВСС от квотата на следователите с 323 гласа
Акция на ГДБОП в дома на автоексперта Станимир Карапетков
Петгодишният кибершпионаж срещу институциите ни не е изолиран случай


преди 11 години наистина добър анализ... удря по реалния проблем...качество, а не количество ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар