До колко може да спадне цената на петрола?

До колко може да спадне цената на петрола – и колко време може да остане там? 50%-ият спад в цените на петрола повдига и двата въпроса. Докато никой не може да отговори със сигурност на първия, то отговорът на втория е доста лесен, смята анализаторът от Ройтерс Анатоли Калетски.

Когато Федералният резерв (Фед) на САЩ прекрати програмата си за наливане на ликвидност през октомври, той също така спря и основния двигател за американските ценни книжа през последните шест години. Докато централната банка продължаваше да залива пазара с пари, инвеститорите нямаха сериозни поводи за притеснение от икономиката, отчитаща едва 2% реален ръст. Сега инвеститорите се изправят пред по-волатилни пазари. В същото време те трябва да имат предвид по-бавния растеж на икономиката в Китай, минималния ръст в еврозоната и свиването на японската икономика, пише в анализ за Bloomberg Гари Шилинг.

Това широко разпространение на забавянето в търсенето, комбинирано с ефекта на изобилието от нефт, е причината цените на суровините да падат. Те спадат още от началото на 2011 г., но много хора не успяваха да забележат това до момента, в който цените на суровия петрoл се сгромолясаха, твърди Шилинг.

Ниските цени на петрола ще продължат дотогава, докато не се случи някое от две възможни събития, смята Калетски. Първата възможност, която повечето трейдъри и анализатори изглежда очакват, е Саудитска Арабия да възстанови монополната власт на ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол), щом веднъж постигне истинската геополитическа или икономическа цел, която доведе до спада в цените. Втората възможност е световният петролен пазар да достигне нормални конкуретнтни условия, при които цените се определят от пределните производствени разходи, вместо от монополната власт на Саудитска Арабия или ОПЕК. Това може да изглежда като нереалистичен вариант, но повече или по-малко така работеше пазарът в продължение на две десетилетия от 1986 г. до 2004 г., смята Калетски.

"Ние можем да сме сигурни, че който и от двата варианта да се сбъдне, успокоявайки цените, все пак ще отнеме известно време процесът да се развие", твърди Калетски. Неразумно е да се смята, че едва няколко месеца ще бъдат достатъчни на саудитците, за да разрушат оста Иран-Русия или да прекратят растежа на американската шистова индустрия. Също толкова невъзможно е пазарът да успее да премине от доминацията на ОПЕК към нормално конкурентно състояние. Множеството петролни инвеститори с „бичи“ настроения, които още очакват цената бързо да достигне предишните си нива, най-вероятно ще бъдат разочаровани. Най-доброто, на което те могат да се надяват, е нов и значително по-нисък диапазон на търговия. Той може да бъде установен докато многогодишните битки за надмощие в Близкия изток и за дяловете от пазара на петрол се разиграват, смята Калетски.

Ключовият въпрос тук е дали сегашната цена от около 55 долара за барел ще се окаже близо до дъното или тавана на новия диапазон. Историята на цените на петрола, коригирани спрямо инфлацията и дефлирани от индекса на потребителските цени на САЩ, предлага някои интересни подсказки. 40-те години откакто ОПЕК използва за пръв път своето „петролно оръжие“ през 1974 г. могат да бъдат разделени на три периода, твърди Калетски. От 1974 г. до 1985 г., американският бенчмарк за суров петрол West Texas Intermediate (WTI) се движи между цени от 48 и 120 долара за барел в днешни пари. От 1986 г. до 2004 г., цената варира между 21 и 48 долара за барел (като изключим двете кратки промени заради руската криза от 1998 г. и войната в Ирак през 1991 г.). И от 2005 г. до тази година петролът се продаваше в диапазона си от 1974 г. до 1985 г. от 50 до 120 долара за барел, с изключение на два много кратки периода заради световната финансова криза от 2008-2009 г.

Тези три периода са важни, понеже диапазонът на търговията през последните 10 години е много сходен с този от периода на първото десетилетие на доминация на ОПЕК през 1974-85 г. 19-те години от 1986 г. до 2004 г. представляват съвсем различен режим, смята икономистът. Според него разликите между тези два периода могат да бъдат обяснени с разбиването на монопола на ОПЕК през 1985 г. и преминаването от монополно към конкурентно ценообразуване за следващите 20 години. От своя страна то бе последвано от възстановяването на монополното ценообразуване през 2005 г., когато ОПЕК се възползва от нарастването на търсенето в Китай.

Предвид историята, демаркационната линия между монополистично и конкурентно предлагане от малко под 50 долара за барел изглежда като разумна прогноза за това къде може да се озове границата на новия дългосрочен диапазон на търговията. Дали тези 50 долара ще бъдат дъното или тавана за цената на петрола, пита се Калетски. Има няколко причини да се очаква новият диапазон на търгуване да бъде между 20 и 50 долара за барел, както е бил в периода 1986-2004 г. Натискът от страна на технологиите и притесненията за околната среда намаляват дългосрочното търсене на петрол и заплашват да превърнат голяма част от скъпия нефт извън Близкия изток в “изоставен актив”, сходен с големите залежи от нежелани въглища. Допълнителен натиск за ниските цени включва вдигане на санкциите срещу Иран и Русия и прекратяване на гражданските войни в Ирак и Либия. Тези четири държави, взети заедно, могат да освободят на световния пазар допълнителни резерви от петрол, които са по-големи от тези на Саудитска Арабия, твърди Калетски.

Американската шистова революция е може би най-силният аргумент за завръщане към конкурентното ценообразуване. Въпреки че добивът на шистов петрол е относително скъп, производството може да бъде спирано и подновявано относително по-лесно и по-евтино отколкото конвенционалното. Това означава, че при високи цени те ще могат да продават, а при ниски, да замразяват добива и така да изземат балансиращата роля на Саудитска Арабия. Логиката на конкуренцията подсказва, че пределната цена на производството на американски шистов петрол, изчислявана на 40 до 50 долара за барел, в бъдеще ще бъде таван, а не дъно, за световните цени на петрола, смята Калетски.

Това, което има значение, са не цените за проучване, добиване и транспорт на нефта. Важни са страничните разходи – цената за доставяне на нефта от момента, в който вече са положени петролопроводите. Тази цена е около 10 до 20 долара за барел в Персийския залив и приблизително същата за американските производители на шистов петрол., твърди Гари Шилинг.

Развиващите се страни, които разчитат на износа срещу чуждестранна валута, за да обслужват държавните си дългове, ще продължат да произвеждат и изнасят петрол дори при цени под тази на производството. Докато някой от основните производители не се уплаши и нe намали производството, цените на петрола ще останат ниски. Те могат да спаднат много повече от 50%-я спад до момента, смята Шилинг.