Повечето банки за развитие намаляват инвестициите във въглища

Повечето международни банки за развитие дават заявки за намаляване или директно спиране на инвестициите в нови въглищни проекти, пише Ройтерс. Това става ясно след ангажиментите на Китай да се откажат от нови въглищни проекти в чужбина, както и след призивите на Г20, направени по време на срещата в Рим.

Само ден преди началото на климатичната конференция COP26 в Глазгоу лидерите на най-развитите икономики (Г20) призоваха за спиране на финансирането на въглищни централи в чужбина. Подобна заявка направи и китайският президент Си Дзинпин по време на Общото събрание на ООН през септември.

Според проучване на Центъра за глобална политика за развитие към Бостънския университет тези заявки означават, че 99% от всички банки за развитие ще орежат своята подкрепа за въглищата и ще увеличат финансирането в зелени проекти. Единственото изключение са Банката за развитие на Латинска Америка, Ислямската банка за развитие и Нова банка за развитие (на страните от БРИКС), макар че голяма част от акционерите в тези структури са част от Г20.

Новите заявки означават, че развиващите се страни ще успеят по-лесно да намерят средства за възобновяема енергия и отказа от въглищата, отколкото да строят нови въглищни централи.

Вече има подобни примери - външното министерство на Мароко съобщи, че страната е привлякла 1,6 млрд. долара в своята програма за изграждане на вятърни паркове. Тя ще бъде напълно реализирана през 2024 година и се планира изграждането на няколко вятърни парка на територията на кралството.

Инвестициите във въглища са основна част от инвестициите на Китай в чужбина, осъществявани през Китайската банка за развитие и институционалната Exim банка на Китай. Според анализатори решението на Пекин ще има незабавен ефект по отношение на т.нар. "Новия път на коприната" (инициативата "Един пояс, един път").

Китай вече вижда намаляващото търсене на въглищна енергия по света и заявката е просто извинение, за да бъдат спрени проектите по тази инициатива, смятат още източници на Ройтерс. Всъщност решението на Китай представлява рядко съвпадение на политически, икономически и климатични интереси, допълват още те.