Ще се превърне ли България в хъб за финтех в ЦИЕ?

Българските IT компании са на световно ниво, особено що се отнася до кибер сигурност и потребителски услуги във финансовия сектор. Това е един от основните изводи, около който се обединиха участниците в новото издание на Клуб Инвестор „Банки и финанси“. 

Според Филип Генов, създател и управляващ директор на Sophia Lab, е крайно време българският бизнес да спре да се записва сам в „Б“ групата. По думите му родните финтех стартъпи успяват да постигнат експанзия още в първите години от създаването си, а случващото се в момента на пазара може да се определи като „игра на иновационни модели“.

По думите на Васил Димитров, ръководител проект за дигитална трансформация на Банка ДСК, банките винаги са били ползватели на нови технологии, а по-големите кредитни институции ползват услугите както на големи софтуерни производители, така и на по-малки и регионални български компании. Той обаче обърна внимание, че е много важен въпросът за финансирането на подобен тип разходи.

„В България трансакционните приходи на банките са в пъти по-ниски от тези на кредитните институции в Западна Европа, където съотношението е 50/50. Българските потребители не са свикнали да плащат такси за трансакционно обслужване. В този смисъл тук венчър фондовете са много търсени, защото е трудно иначе да се осигури толкова сериозно финансиране“, обясни Димитров.

Сергей Пантелеев, управител на българския клон на Varengold Bank, който също взе участие във форума, посочи, че има реални шансове България да се превърне в хъб за финтех компании за Централна и Източна Европа. „С нашите малки мащаби можем да направим големи промени“, посочи той.

На въпрос как си представя финансовия сектор, банките и технологичните компании, които оперират в този сектор, Георги Заманов, главен изпълнителен директор на Алианц банк,  отговори, че светът се развива изключително бързо и ние не трябва да си позволяваме да изоставаме дори за миг. „Спомнете си салона на БНБ, който наскоро чества 140 години от откриването си, а след това погледнете „банковия клон“, който имате в мобилния си телефон. Преди 15 години това изглеждаше немислимо. България е изключително богата страна откъм IT ресурси и това не бива да се подценява“, обясни Заманов.

В същото време обаче стана ясно, че едва 25% от българския бизнес разполагат с ПОС устройства. Васил Димитров, ръководител проект за дигитална трансформация на Банка ДСК, посочи, че има подобрение и вече има ръст на тегленията на пари от банкомати, но пък не може да се каже същото, що се отнася до правенето на парични вноски. Когато погасяват кредит и захранват сметка, потребителите в България все още предпочитат да отидат до банковия клон.

Тенденциите, които влияят върху развитието на финансовия сектор, се променят все повече, каза от своя страна Едуард Цветанов, мениджър за България на Revolut. Ако една традиционна българска банка открие офис в Япония, това няма да проемни особено много нещата за хората тук, но ако Revolut открие свое подразделение там, това драстично променя пейзажа и възможностите за потребителите.
По отношение на т. нар. Open Banking тенденции всички участници се обединиха около тезата, че новите технологии водят до все по-голяма конкурентност на платформите, а това от своя страна дава на клиентите все по-добри продукти.

Open Banking помага за развитието на пазара, категоричен е Цветанов. Той отбеляза още, че пазарните участници трябва да са наясно, че дизайнът на продуктите им е изключително важен, за да бъдат успешни.

„Revolut добави първите си 3 млн. потребители без да похарчи нито една стотинка за маркетингова дейност. Нашето приложение е изключително интуитивно и това го прави успешно“, обясни той и добави, че търпението е добродетел, но не и когато става дума за финанси.

Георги Заманов допълни още, че преди 10-15 години никой не е говорил за мобилни портфейли дигитални пари. „Истината е, че понятието за бъдеще във финтех сектора обхваща доста кратък период от време. Къде ли ще сме след още 10 години“, попита реторично той.