Чобанов: Политическата нестабилност няма икономическо отражение

Що се отнася до приходите в хазната, той посочи, че “стратегията на фискалната политика по отношение изпълнението на приходите е за постоянно ускоряване и това може да се види в данните”. Според него данъчните приходи, които се събират от Националната агенция за приходите (НАП) са се увеличили с 0,7% през първите четири месеца на годината, но за периода до края на май предварителните оценки сочат, че ръстът се ускорява до 5,5%.

Тенденцията е и за ускоряване ръста на постъпленията от ДДС, обясни Чобанов. Приходите от ДДС се изчисляват на нетна основа, т. е. от това, което влиза в хазната, се изключва възстановеното ДДС на бизнеса. “Ако миналата година стартирахме с нива на невъзстановен данъчен кредит 320-350 млн. лева, тази година в края на април той е по-малко със 140-160 млн. лева”, посочи Чобанов, като обясни, че темповете на възстановяване на ДДС са една от причините за по-ниските постъпления по това перо от бюджета.

Чобанов допълни, че има “обективни причини” за намалението на постъпленията от ДДС, събирано от Митниците – спадът на вноса, както и неблагоприятното развитие при курса на долара и цената на петрола в сравнение с миналата година. Той подчерта обаче, че намалението на вноса, а оттам и на ДДС, събирано от митниците, има връзка и с плановия ремонт в нефтохимичния комбинат. По думите му ефектът от това е еднократен и през следващите месеци изоставането ще бъде наваксано. Отделно фискалният контрол е заловил над 100 ТИР-а с фиктивен износ, което означава, че това ДДС няма да бъде възстановено. Оттам вероятно идва и намалението на износа, отчетено от статистиката, обясни той.

Дефлацията – основен риск пред приходите

Петър Чобанов очерта дефлацията като основен фискален риск и призна, че властта не е очаквала понижение на потребителските цени в такъв мащаб. Той обаче подчерта, че това е общоевропейски проблем.

“Европейската централна банка (ЕЦБ) намали лихвите и въведе отрицателни лихви по банковите депозити, за да обезкуражи банките да държат пари при нея, а вместо това тези пари да се влеят в икономиката и еврото да отслабне, а оттам да се покачи леко инфлацията”, поясни той.

Чобанов призна, че и административното намаление на цените на тока, както и други административни цени, подсилват дефлацията, тъй като влизат в ценовата кошница.