ИПИ: Събираемостта на бюджетните приходи изостава сериозно

Бюджетният план за приходите през 2014 година е свръхоптимистичен и последните данни показват, че е все по-малко вероятно той да се изпълни, коментира икономистът Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) в свой анализ за изпълнението на бюджета в последните месеци.

Според нея има сериозно изоставане на събираемостта на приходите в бюджета. Като цяло събираемостта върви в унисон с миналогодишните темпове, макар и с малко изоставане при някои данъци (като се изключат някои еднократни ефекти от тази година като по-голямото връщане на ДДС), пише икономистът.

За цялата 2014 година финансовото министерство обаче  е планирало с малко над  1 млрд. лева повече приходи и помощи в националния бюджет в спрямо прогнозата за 2013 година. Прогнозата за 2013 година също се оказа по-оптимистична от реалността и приходите миналата година бяха с 234 млн. лева по-малко.

„Излиза, че тази година трябва да се съберат с 1,256 млрд. лева повече приходи в националния бюджет в сравнение с миналата година”, коментира Николова. До края на април обаче в националния бюджет са събрани само със 113 млн. лева повече, които са дошли основно от данъчни приходи, допълва тя.

„Интересното е, че повечето данъчните приходи идват основно от социално-осигурителните вноски, подкрепени от малко повече приходи на общините от местни данъци, докато по държавния бюджет се вижда по-ниска събираемост от данъци. Предвид това, че обикновено пролетта има традиционен пик в  събирането на приходи (заради данъчната кампания, заради годишната вноска от печалбата на БНБ в бюджета), то данните до момента потвърждават притесненията, че планът за годишните приходи много трудно ще се изпълни”, пише още в анализа. 

Ако се погледнат отделните приходоизточници, се вижда, че най-голямо изоставане има при приходите от данък добавена стойност (ДДС) – с около 124 млн. лева по-малко. Според прессъобщения на Министерството на финансите за периода януари-април тази година на фирмите е върнат с 84 млн. лева повече ДДС.

Макар и това да е една от основните причини за изоставането на приходите от ДДС през тази година, се вижда, че има реално намаление на приходите от този данък, което не може да се обясни с по-голямото връщане на подлежащия на връщане данък. Това изоставане е още по-учудващо, предвид мерките за затягане на контрола по избягване плащането на ДДС.

Припомняме, че в началото на годината беше въведен т.нар. фискален контрол и обратно начисляване на ДДС при търговията със зърнени култури, на които се разчиташе да увеличат събираемостта от този данък.

Възможно обяснение за изоставането на приходите от ДДС би могло принципно да бъде дефлацията и нейното отражение върху номиналното потребление. "Да, но данните показват друго. Статистиката за потреблението през първото тримесечие на 2014 година разкрива, че за първи път от няколко тримесечия насам имаме реален ръст на индивидуалното потребление (с 3,9% на годишна база). Този реален ръст е придружен и от номинален ръст на индивидуалното потребление с около 120 млн. лева", коментира още Николова.

Като цяло крайното потребление (което включва както индивидуалното, така и колективното потребление, т.е. това на правителството) расте и в реално, и в номинално изражение, като номиналното увеличение е  с близо 200 млн. лева спрямо година по-рано.

С други думи, от това би следвало да са събрани повече, макар и с няколко десетки милиона, приходи от ДДС тази година. Данните за външната търговия за 2013 година и 2014 година също навеждат на мисълта за „запушване” на някои много вероятни пробойни при плащането на ДДС  - примерно на големия износ на  горива за Гибралтар миналата година, който през тази година е нулев.

Излиза, че и афишираните мерки на правителството за по-голяма събираемост, и данните за повишаващо се потребление създаваха очаквания за повече приходи от ДДС, а статистиката за бюджета показва точно обратното.

Единственото обяснение, което остава, е по-слаба работа на приходните администрации тази година. Това също е странно, предвид ситуацията със служебното правителство, предсрочните избори и дългата липса на ръководство в Агенция „Митници” миналата година – т.е. тази година оперативната работа в приходните администрации би следвало да е по-добра и по-ефективна.