ИПИ: Събираемостта на бюджетните приходи изостава сериозно

Тук трябва да се отчете, че приходите от акцизи  от началото на годината са повече  - с около 38 млн. лева, т.е. в това отношение Агенция „Митници” явно се е справила по-добре.

Друг данък, при който се забелязва трудно обяснимо изоставане, е корпоративният. Макар и икономиката да расте с ускорен темп през първите три месеца и въпреки касовото събиране на корпоративен данък за последното тримесечие на 2013 година през първите месеца на тази година за част от фирмите (след промени в закона от началото на миналата година), приходите от корпоративен данък са с 47 млн. лева по-малко.

Тук отново опираме до принципното обяснение с по-слаба работа на НАП, както и евентуално с по-ниските печалби на износноориентираните фирми заради спада на износа през първите 3 месеца на тази година.

При подоходния данък, обратно -  имаме увеличение на приходите с около 50 млн. лева, което може да се обясни с чувствителното подобрение на заетостта тази година. Според данните на НСИ броят на заетите расте с 39,100 души през първите три месеца на 2014 година спрямо година по-рано. Това, заедно с лекото покачване на максималния осигурителния доход до 2400  лева от началото на 2014 година, очевидно се е отразило и на по-високите приходи от данъчно-осигурителни вноски, за които споменахме по-горе.

С две думи, ако трябва да обобщим ситуацията с приходите в бюджета, тя е, че има сериозно изоставане спрямо планираните приходи за тази година. В същото време, разходите растат с бързи темпове, като се увеличават със 7,8% на годишна база или над 700 млн. лева в консолидирания бюджет. Наистина, по-голямата част от увеличението идва от разходите по европейски средства (които са с 514 млн. лева повече), което се обяснява от правителството с по-усилено изпълнение на европейски проекти тази година.

Въпросът е какво се случва с този сериозен до момента дефицит в европейските средства (от около 660 млн. лева до момента), ако и други програми последват замразените преди дни плащания по ОП „Регионално развитие” от страна на ЕК.

Прави впечатление, обаче, че и при националните разходи имаме сериозно увеличение – най-вече при социалните разходи и стипендии, които са с близо 400 млн. лева повече спрямо 2013 година. Тук обяснението е най-вече във вдигането на пенсиите от април миналата година. Други разходни пера с ръст тази година, макар и по-малък, са тези за заплати и съответно за социално-осигурителни вноски.

Като резултат от всичко това, дефицитът тази година е три пъти по-голям от дефицита миналата година и достига 864,5 млн. лева, което вече е повече от половината от планирания дефицит от 1,47 млрд. лева за цялата година.

Големият въпрос, който неизбежно възниква, е как ще се овладеят харчовете , които задължително трябва да се овладеят, ако искаме да се изпълни бюджета, при положение че правителството планира да подаде оставка до няколко месеца?

Т.е. при един такъв кратък хоризонт на планиране, правителството би имало всичкия стимул да харчи максимално в оставащото му време, за да си купи изборна подкрепа. С две думи, данните до момента и предизборната обстановка означават почти със сигурност, че бюджетът тепърва го чакат тежки времена.