Гъвкавост и сигурност едновременно - мечта и кошмар за испанците

През 2009 година заводът на Nissan в Барселона изглежда беше осъден на закриване. Спасен с цената на тежки жертви в областта на трудовото право, той стана символ на модела „гъвкавост и сигурност" (на английски flexicurity от съчетаването на flexibility - гъвкавост и security - сигурност - бел. ред.), издиган като пример във Франция и разпалил политически дебат в Испания.

Между 2007 и 2009 година производството в този завод намаляло със 197 000 до 44 000 автомобила. Нямало и никакви поръчки. "Трябваше да се реагира, да бъдем конкурентни и гъвкави", обяснява в цитиран от БТА материал за AFP вицепрезидентът на Nissan в Испания Франк Торес. 

Работодатели и служители се споразумели за удължаване на работния ден, за намаляване на заплатите за новонатетите, за повече работни дни . . . И в замяна заводът получил поръчки за пет нови модела.

„Ако не бяхме приели, 2000 наши колеги щяха да са на улицата", казва Енрике Салудас, ръководител на най-големия синдикат в завода с 3500 служители.

Подобни мерки са били въведени в цялата автомобилна промишленост, представляваща 10% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Испания. През 2015 година автомобилостроенето в страната отчете силен растеж (+11,1%).

Основният елемент в тази политика бе реформата на пазара на труда, наложена от премиера Мариано Рахой, чийто мандат изтича, от дясната Народна партия. Тази реформа бе приета през 2012 година, когато безработицата превишаваше 22,5% от трудоспособното население, след като през четирите години на кризата бяха изгубени 2,6 милиона работни места.

Създаден бе нов договор с неопределена срок, приложим в малките и средни предприятия за работещите на възраст под 30 години, позволявайки на практика свободно да се уволняват служители в продължение на една година без да се посочват мотиви.

Отменено бе универсално правило в сферата на правата на работниците като забраната да се променят съществено и едностранно условията на труд. Драстично бяха намалени обезщетенията при съкращение и бяха разрешени колективните уволнения дори без да има икономически затруднения.

Четири години по-късно тази реформа продължава да поражда остри противоречия.