Гъвкавост и сигурност едновременно - мечта и кошмар за испанците

През декември кандидатът на социалистите на парламентарните избори Педро Санчес обеща да анулира тази реформа. Сега обаче като съюзник на либералната партия Граждани (Ciudadanos), той вече не иска да направи цяла стъпка назад.

„Вашият пакт не защитава работниците (...) оставихте отворена вратата за свиване на разходите при уволнения", упрекна го ръководителят на лявата радикална партия Podemos („Ние можем", б. ред.) Пабло Иглесиас, гласувайки против кандидатурата му за премиер на страната.

„Тази реформа имаше за цел да създаде работни места, но в крайна сметка доведе до свободно уволнение", заявява с остро критичен тон адвокатът Рамон Ернандес Карера, специализирал се в трудовото право.

В Европа моделът "гъвкавост и сигурност" вече е вдъхновение за политиката в други страни.

Планът Дневен ред 2010 (Agenda 2010) на Германия, обявен от социал-демократическото правителство през 2005 година, насърчи "мини работните места" - несигурни договори, без социални вноски, с месечен таван от 450 евро - и намали обезщетенията за безработните от повече от година.

„Всеки ден глобализираният икономически пазар изисква по-голяма гъвкавост и ние не можем да се противопоставим на тази действителност", аргументира се Жорди Гарсия Вика, директор на отдела за професионални отношения на Испанската конфедерация на работодателските организации (CEOE), която е най-голямото работодателско сдружение в страната.

След излизането си от кризата през 2014 година Испания започна отново да създава работни места: над един милион за две години, но повечето от тях с определен срок. В края на 2015 година равнището на безработицата оставаше 20,9%, второто най-високо в Европейския съюз след Гърция.

„Безработицата намалява с цената на несигурността на работното място. Предлагат се по-ниски заплати и се изисква много повече от работника", резюмира Беатрис Тобирио, говорителка на Infojobs, основната борса за наемане на работа в интернет.

Между 2011 и 2014 година средната заплата се е увеличила с 2,1% (от 1841 евро месечно до 1881 евро), докато в същото време инфлацията се е ускорила с 5,2%. Трудовите договори, по които парите за работника са под минималната месечна заплата (752 евро) са се увеличили от 8 на 13%.

"Направена бе брутална корекция на заплатите за повторното наемане на работа на хора, които са я изгубили, с понижение от 30% до 40%", твърди университетският преподавател Инясио Гарсия Перес, член на икономическия мозъчен тръст Fedea.

Според Антонио Ферер, ръководител на синдиката Общ съюз на трудещите (UGT), реформата е "несправедлива и неудачна", а равнището на безработицата остава много високо.

Проучване на банката BBVA все пак защитава реформата със заключението, че ако тя е била направена още през 2008 година, е щяло да се избегне унищожаването на един милион работни места. Авторите на проучването освен това посочват, че реформата до голяма степен е спряла вълните на уволнения.