Архитекти и експерти призовават за по-високо качество в програмата за саниране

По-високи цели за енергийна ефективност и критерии за качество на строителството да се заложат в новата национална програма за саниране на панелните блокове. За това призовават от Коалицията за подобряване на жилищните условия в България „Достоен дом“, Камарата на архитектите в България и Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“.

Неправителственият сектор настоява също за приемането на обективни критерии за достъп до финансиране по програмата и за ясен план за връщането на заемния ресурс, с който се финансира процесът.

Припомняме, че правителството предостави гаранции за 1 млрд. лева на Българската банка за развитие (ББР), с което на банката се даде „зелена светлина“ да потърси заем от международни финансови институции. Интерес проявиха Световната банка, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Същевременно, още при дискусиите за бюджета за 2015 г., кабинетът спря издаването на държавни гаранции за заеми, с изключение на санирането и проекта за газовата връзка с Гърция. Така на практика се блокира и ремонтът и строителството на пътища, финансирани със средства по програмата „Транзитни пътища“.

Организациите предупреждават също така, че начинът за провеждане на обществените поръчки за санирането са потенциален източник на корупционни схеми и „надуване“ на цената на строителните дейности.

Като цяло организациите оценяват позитивно програмата и я определят като „стъпка в правилната посока“. Принципите при разходването на заложения ресурс обаче те считат за рискове, включително и от гледна точка на крайните потребители – собствениците на жилища.

Санирането и жилищната стратегия

От коалицията „Достоен дом“ посочват, че всякакви програми за саниране трябва да са част от цялостна, ясна държавна политика. Според Минчо Бенов, директор на Хабитат България, е необходимо да се актуализира националната жилищна стратегия, която е от 2004 г. и оттогава не е променяна.

Процедура по промяна на стратегията, както и по подготовката на единен жилищен закон, започна с отделянето на Министерството на инвестиционното проектиране от регионалното министерство от правителството на Пламен Орешарски. Ведомството обаче вече не съществува и се сля обратно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и за момента процесът е стопиран.

От Хабитат България призовават регионалното министерство да използва като основа свършеното от несъществуващото вече строително министерство и да започне незабавно работа по документ, с който да се определи националната жилищна политика в дългосрочен план. Според организацията това ще гарантира систематична работа в бъдеще, а не работа „на парче“.

От центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ подкрепят искането и настояват за цялостна концепция за обновяване на жилищния сграден фонд, която да се подложи на широко обществено обсъждане.

Целите и икономическата обосновка

Организациите подчертават, че в програмата за саниране не са заложени цели и очаквани резултати по отношение на енергийните спестявания, намаляването на вредните емисии и социалните ползи. Същевременно целта за постигане на минимален енергиен клас С на санираните сгради е далеч от европейските изисквания, които влизат в сила от 2020 г. Зам.-председателят на Камарата на архитектите арх. Николай Гълъбов предупреди, че заради това след няколко години може да се наложи ново саниране на вече обновени сгради.

Същевременно според Гълъбов цената на енергията ще расте и след няколко години повишението ще „изяде“ ефекта от енергийните спестявания до достигане на клас С енергопотребление на сградата.

Организациите предупреждават и за рисковете, заложени в механизмите за провеждане на обществените поръчки. Предвижда се да се провеждат тръжни процедури за т. нар. инженеринг – едновременно за проектиране и строителство. Според Гълъбов процедурите за проектиране трябва да се провеждат отделно от тези за строителството, тъй като строителните фирми, незнаейки никакви параметри на дейностите, може да завишат цената, за да се застраховат при евентуални непредвидени разходи.

Основният критерий за подбор на изпълнителите пък се предвижда да е най-ниската цена, което според организациите не отразява жизнения цикъл на сградата и не гарантира качество на строителните дейности.

(Без)възмездно финансиране?

От Хабитат припомнят, че програмата се финансира със заемен ресурс, а същевременно на домакинствата се гарантира достъп до 100% безвъзмездно финансиране без никакви задължения и ангажименти. Организацията настоява за ясен план за погасяване на заема, в противен случай според нея това ще е популистка мярка, при която с публичен ресурс се финансират частни собственици.

Според Хабитат по-разумно е да се осигури 100% безвъзмездно финансиране за първата фаза на инвестиционния процес – техническите паспорти на сградите, конструктивното и енергийно обследвания, проектирането и надзора. Разходите за самото строителство би следвало да се възстановят от собствениците, като организацията предлага за тяхна сметка да се правят отчисления за определен период от време в специални фондове – общински или държавни. Със събраните средства пък може да се финансират последващи програми за саниране на сгради.

Безвъзмездното финансиране според организацията трябва да бъде обвързано и с определени задължения за собствениците на санираните с публичен ресурс жилища, например да се изготвя план за поддръжка на сградата и да се организира професионалното й управление.

Според Хабитат, а и другите организации, е необходимо и приемането на по-ясни критерии за подбор на сградите – например според възрастта им, разположението в града (квартала, района), според социалните и демографски критерии на обитателите и т. н.