Жилищните разходи са били свръхбреме за близо 18% от българите през 2018 г.

Жилищните разходи са били свръхбреме за 17,9% от българите през 2018 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

По този показател страната ни се нарежда на второ място в Европейския съюз след Гърция, където разходите по жилището са съставлявали свръхбреме за почти 40% от населението.

Евростат счита, че жилищните разходи представляват свръхбреме за домакинствата, когато делът им спрямо разполагаемите им доходи е от 40% нагоре.

Разполагаемите доходи на много домакинства намаляха значително по време на коронавирусната пандемия заради безработица, принудителен отпуск, намалено работно време или по-малко клиенти или оборот. Жилищните разходи обичайно са фиксирани в краткосрочен план и неизбежно ще наложат свиване на останалите разходи, когато доходите на домакинствата намаляват, отбелязва европейската статистическа служба.

През 2018 г. 9,6% от населението на страните членки на ЕС е заделяло от 40% нагоре от доходите на домакинството си за жилища. Но съществуват големи различия между отделните страни членки. В 11 от тях под 6% от населението е живяло в домакинства, които се задъхват под бремето на жилищните разходи. Делът на домакинствата с подобни проблеми е бил най-нисък в Малта (само 1,7% от населението) и Кипър (2%). Евростат

За сметка на това в Румъния, Германия и Дания домакинствата, за които жилищните разходи са представлявали свръхбреме, са били от 10% нагоре.

Различията отразяват поне частично разликите в националните политики за социалните жилища или държавните субсидии и помощи, които се предоставят за жилищни нужди, отбелязва Евростат.