Лагард начело на ЕЦБ: Какво означава това за инвеститорите в имоти?

Оглавяването на Европейската централна банка (ЕЦБ) от Кристин Лагард накара инвеститорите в имоти да обмислят възможни промени на политиката. Това, което установяват, поне засега, е запазване на статуквото, пише консултантската компания JLL.

Очаква се Лагард, която стана първата жена гуверньор на ЕЦБ, да следва пътя, начертан от предшественика ѝ Марио Драги. Това означава продължаване на програмата за изкупуване на облигации на банката, която беше рестартирана този месец.

„Изминаха четири добри години, откакто ЕЦБ започна да изкупува активи чрез програмата си за количествени облекчения, така че рестартирането този месец наистина означава още от същото. Следователно инвеститорите са запознати с резултатите от тази политика“, коментира Майкъл Каванау от отдела за дългово консултиране на JLL за Европа, Африка и Близкия изток.

Програмата за количествени облекчения предвижда изкупуването на облигации на стойност 20 млрд. евро на месец и се прибавя към рекордно ниските лихви. Тези политики целят да подкрепят икономическия растеж и би трябвало да стимулират още повече безпрецедентния апетит към бизнес имоти. Рекордни ресурси на стойност 330 млрд. долара са насочени към сектора в глобален план, отбелязва консултантската компания.

„Ниските лихви са голям мотивиращ фактор за инвеститорите, които обмислят да вложат капитал в имоти в Европа за първи път, както и за тези, които се стремят да се възползват от възможността да си осигурят рефинансиране с привлекателна фиксирана лихва“, казва Каванау.

„През последните три години имаше преход от плаващи към фиксирани лихви, особено сред инвеститорите, които очакват да задържат активите си за по-дълго време и през следващия цикъл“, допълва той.

Освен това ниските лихви са превърнали имотите в „един от източниците на силна възвръщаемост“, отбелязва Каванау.

„Нулевите лихви в Европа са само още една неустоима причина за насочване на вниманието към имотите в региона, които могат да предложат значителна възвръщаемост, обикновено по-висока в сравнение с останалите класове активи“, казва Каванау.

Други централни банки в света също следват политика на ниски лихви. При третото си понижаване на лихвите през последните четири месеца Федералният резерв намали неотдавна целта за водещата си лихва до диапазон от 1,5-1,75%.

„Въпреки че инвеститорите отвъд океана смятат относително по-ниските базови ставки в Европа за привлекателни, валутата играе също толкова важна роля при чисто географското вземане на решения“, отбелязва Каванау.

Макар че заетостта в Европа достига рекорден връх, регионът не е лишен от проблеми като се има предвид понижаването на доверието на бизнеса. А Международният валутен фонд прогнозира растежът на икономиката на еврозоната да достигне едва 1,2% тази година и 1,4% догодина.

„Паричната политика на централната банка има своите ограничения. Ако няма търсене на кредити, количествените облекчения са икономическият еквивалент на преливане от пусто в празно. Ако икономиките в Европа се забавят, е необходим фискален отговор“, казва Дейвид Кеа, главен икономист за Европа, Близкия изток и Африка в JLL.

Според него обаче повечето европейски икономики са „относително добре позиционирани да могат да осигурят известни стимули със скромно вземане на дълг, устойчиви нива на дълга и много ниски лихви“.