Наемите на жилища в Европа са продължили да растат и в края на 2019 г.

Ръстът на жилищните наеми в Европа е продължил и през четвъртото тримесечие на миналата година, сочат данни на компанията HousingAnywhere, цитирани от онлайн изданието World Property Journal. В някои от по-скъпите градове като Лондон, Амстердам и Мюнхен обаче покачването на наемите се е забавило.

Градовете с по-ниски наеми като Берлин, Барселона, Мадрид, Виена и Брюксел са регистрирали силен ръст през миналата година. Австрийската столица е отбелязала най-голямото общо покачване на наемите през четвъртото тримесечие с ръст от 8,9% за едностайните апартаменти. Средният месечен наем на такъв тип жилища в града е достигнал 971 евро. На второ място е Барселона, където средният наем на едностайни апартаменти се е увеличил с 9,6% до 1249 евро. В Мадрид наемите на едностайни жилища са нараснали с 5% до 1127 евро. 

Спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. наемите на апартаментите в Берлин са поскъпнали с 8,3% и са достигнали 1142 евро. В Брюксел наемите на апартаменти са се повишили с 6,8% на годишна база до 963 евро.

Лондон остава твърдо най-скъпият европейски град за наем на стаи, апартаменти и студиа. През последната година обаче цените са останали почти непроменени. Средният наем на едностаен апартамент е нараснал само с 1% до 1747 евро. Наемът на студиата се е увеличил с 0,3% до 1142 евро. Средният наем на единична стая в Лондон се е повишил с 0,9% до 697 евро на месец.

На второ място в Европа е Амстердам, където наемът на едностайни апартаменти през четвъртото тримесечие на миналата година е нараснал с 0,5% и е достигнал 1683 евро. В Мюнхен средният месечен наем на едностаен апартамент е нараснал с 1,2% до 1525 евро. В Хелзинки наемите на едностайни апартаменти и студиа са останали стабилни със средно ниво от съответно 1398 евро и 920 евро на месец. В Утрехт наемът на едностайни апартаменти леко се е повишил с 0,1% и е достигнал средно 1289 евро на месец.

„Докладът за четвъртото тримесечие отразява това, което наблюдаваме от известно време насам. Ще бъде интересно да видим дали ще бъде достигнат таван през 2020 г. в най-скъпите градове в Европа и кои градове с по-ниски цени ще наваксат изоставането си от по-скъпите. Недостигът на жилища продължава да оказва толкова силен натиск, колкото и през последните години“, коментира Джорди Сийлман, главен изпълнителен директор на HousingAnywhere.

Политическата обстановка в Европа е доста нестабилна в момента, а политическите проблеми подлагат под натиск представянето на имотната индустрия. „Настоящите инициативи на правителствата са съсредоточени върху прилагането на по-строг контрол върху местния имотен сектор вместо върху насърчаването на така необходимото строителство на нови жилища. Контролът върху наемите като в Берлин и Холандия е начин за разрешаване на проблема с достъпността на жилищата в краткосрочен план. Той обаче е контрапродуктивен и създава риск за инвестициите в жилища, като в същото време не допринася за увеличаването на предлагането“, отбелязва Сийлман.

Съществуват както краткосрочни, така и дългосрочни стратегии, които ще имат желания ефект, смята той. „В краткосрочен план призоваваме правителствата и местните власти да възприемат по-конструктивно отношение към разрешаването на строителството на нови терени. Цените на земята растат, отчасти заради фискалните политики на правителствата, които целят да засилят финансирането на местната власт. Те обаче обезсърчават инвеститорите в имоти. В същото време виждаме възможности за преустройството на съществуващи бизнес имоти в жилища. Това не само ще увеличи предлагането на жилища, но и ще намали свободните площи“, казва Сийлман.

Според него в дългосрочен план градовете трябва да бъдат прогресивни в обмислянето на инфраструктурата – квартали, които сега не са достатъчно достъпни, могат да процъфтяват, ако бъдат подобрени връзките на градския транспорт между градските центрове и околностите. „Работещите младежи и студентите търсят жилище в райони, където има достатъчно възможности за придвижване. Освен това трябва да има достатъчно налични жилища за хора от всякакви категории, които търсят дом. Това ще позволи на семейства и възрастни хора да се движат по-лесно на наемния пазар, освобождавайки по-евтините домове за работещи младежи и студенти. Градовете, които постигнат това, ще успеят да привлекат работната сила на бъдещето“, казва Сийлман.