Идва ли революцията на дървените небостъргачи?

Правни ограничения

Проектанти като Грийн вече се осмеляват да имат големи мечти. Заедно с компанията Sidewalk Labs, притежавана от Alphabet, канадският архитект предлага създаването на „град от дървени небостъргачи“, състоящ се от 31 високи сгради с между 25 и 35 етажа, който ще промени крайбрежен квартал на Торонто.

Британската компания PLP Architecture предлага изграждането на три дървени небостъргача, включително 300-метрова кула в центъра на Лондон. Японската компания Sumitomo Forestry планира да вложи 600 млрд. йени (5,6 млрд. долара) в изграждането на 350-метров дървен небостъргач през 2041 г. по повод 350-та си годишнина.
Но макар тези архитекти да вярват в потенциала на дървесината, остават много практически бариери пред реализирането на подобни проекти – строителните регулации.

Последните изменения в Международния строителен кодекс (МСК), който много страни и американски щати използват като базов модел за собствените си регулации, разрешават на първо време дървените сгради да се издигат до 18 етажа. Решението е значително, тъй като преди 2018 г., когато Орегон стана първият американски щат, разрешил 18-етажни дървени сгради, никъде в Америка не беше позволено дървена конструкция да се издига на повече от шест етажа.

Промените ще влязат в сила през 2021 г., въпреки че те не са обвързващи. Някои страни като Норвегия вече имат по-смекчени ограничения за височината, а други като американски щати могат да изберат по-строги строителни правила от тези в МСК.

Ограничени са и данните за това как големи дървени кули ще реагират в дългосрочен план на множество рискове – от крайни метеорологични условия до термити и влага.

Най-противоречивият въпрос остава опасността от пожар. Според представители на бетонната индустрия в САЩ слоестата дървесина е „недоказан материал, който създава големи рискове от пожар, особено при високи конструкции“. Наред с притесненията от обезлесяването представители на индустрията твърдят, че противопожарните пръскачки не са ефективни за предотвратяване на разпространението на огъня в дървени сгради.

Защитниците на дървесината обаче отговарят, че тя не само е безопасна, но и е за предпочитане, тъй като дървото гори по по-предвидим начин.

Грийн сравнява дървесината с голяма цепеница в камина – тя не се запалва веднага, а след като това стане, гори бавно.

Регулациите неизменно изостават от технологиите, а всяка завършена кула помага за успокояването на притесненията относно ефективността и безопасността, казва Елгаас. „Колкото повече сгради променят границите, толкова по-лесно ще бъде да предложим нови строителни правила и да вдигнем летвата на възможностите“, убеден е той.

Предизвикателства в бъдеще

Въпреки растящия ентусиазъм към дървени небостъргачи дългосрочните екологични предизвикателства остават. Например, за да абсорбира дървесината въглероден диоксид, дърветата трябва да бъдат доставяни от устойчиви гори, казва Олдфийлд.

„Ако слоестата дървесина се превърне в голям строителен материал за нас през идните 30 години, трябва да започнем да садим дървета сега. Проучихме от колко дървесина ще се нуждаем, ако например до 2050 г. 30% от новите сгради са направени от слоеста дървесина. Говорим за засаждането на нова гора с размери сто на сто километра“, отбелязва той.

„Но възникват големи въпроси дали изобщо трябва да създаваме подобни гори, тъй като те са монокултурни, докато естествените гори имат биоразнообразие“, допълва Олдфийлд.

Неговото изследване поставя и друг дългосрочен въпрос, който се нуждае от отговор – какво ще стане с въглеродния диоксид, когато сградата в крайна сметка бъде съборена, дори ако това е след няколко десетилетия или векове. И дали това не заличава ползите от използването на материала.

„Ако заровите дървените елементи и те се разградят или ако изгорите сградата в края на жизнения й цикъл, въглеродният диоксид отива в атмосферата“, казва Олдфийлд.

Тези въпроси ще намерят своя отговор през идните години и десетилетия. Но засега изглежда, че предприемачите обмислят многобройните възможности, които материалът предоставя. Архитект Елгаас казва, че дървесината се е оказала най-добрият материал за Мйос, но остава отворен за други възможности за строителство на небостъргачи в бъдеще