Спадът на туристите в Лисабон е удар за собствениците на ваканционни имоти

За Матю Кристман това е най-доброто лято в Лисабон от няколко години. Растящият брой туристи направил живота в квартал „Рато“ в центъра на града непоносим. „Тази година не ми се наложи да стъпвам върху празни кенчета бира на прага си или да се будя от ергенски партита в 3 ч. сутринта“, казва 48-годишният мениджър, който пристигнал от Великобритания преди 17 години. „Чувствам се все едно съм си върнал града“, споделя той пред Financial Times.

През последните години ръстът на краткосрочните наеми на жилища за туристи - около една трета от имотите в историческия център на града са обявени в сайтове като Airbnb според кмета на Лисабон, е обвиняван за скока на цените на жилищата. От 2011 г. средната цена на квадратен метър е нараснала със 76%, сочат данни на португалския статистически институт.

Сега когато градът бавно излиза от блокадата, кметът на Лисабон Фернандо Медина преосмисля качеството на живота на обитателите в центъра на града. Миналия месец той обяви програма за стимулиране на собствениците на имоти да превръщат отдаваните чрез Airbnb жилища в домове за ключови служители. „Сега просто правим нещата по различен начин“, казва Медина.

Това, което не се е променило въпреки ограниченията за пътуванията в борбата с пандемията, е популярната програма „златна виза“ на страната, която дава право на граждани на страни извън ЕС да получат местожителство, ако инвестират най-малко 500 хил. евро в имот. По-ниски прагове са въведени за някои жилища, като например в по-рядко населени области.

Май е бил рекорден месец за програмата с 270 заявления за виза, а юни също е сред месеците с голям ръст със 171 заявления, с което общият брой на заявленията от началото на програмата през 2012 г. е достигнал 9 015. За да помогне за възстановяването на града след COVID-19, правителството реши да не изключва Лисабон от програмата пред 2021 г., както беше планирано по-рано.

Китайските кандидати продължават да са около половината от общия брой, но има забележителен рът на купувачите от Ливан и Виетнам, казва Дейвид Мура-Джордж от компанията Athena Advisers. Той допълва, че 80% от настоящите покупки в Лисабон се случват без оглед на място. „Тези купувачи се стремят към ръст на капитала и доходност от наеми, така че мнозина се насочват към по-външни зони, където цената на квадратен метър е около 5 500 евро, а не 10 хил. евро като в много от кварталите в историческия център“, отбелязва Мура-Джордж.

Дори собственици на имоти с лиценз обаче вече се пренасочват към дългосрочни наеми заради спада на туризма, казва той. Доходността е около 3%-4%, а не 5%-6%, но е по-добре, отколкото имотите да остават празни, тъй като между януари и юни броят на пристигналите туристи е намалял с 64,1% на годишна основа, казва Мура-Джордж, цитирайки данни на Лисабонската туристическа агенция.

До момента макар цените на имотите в града да са намалели след коронавирусната пандемия, те остават по-високи в сравнение с миналата година. През юни средната продажна цена на квадратен метър е била 3 003 евро, което е спад с 5% спрямо връхната точна през април, но все пак е с 2% над равнището от 2 983 евро на кв. м от юни 2019 г., сочат данните на националната статистика. Данни за продажбите през второто тримесечие все още липсват, но според Оливър Банкс от консултантската компания Knight Frank те са намалели.

„В пика на пазара виждахме бразилци, включително жители на американски градове като Маями, да търсят по-безопасни и здравословни места за живеене“, казва Патриша де Мело е Лиш, главен изпълнителен директор на консултантската компания Savills в Лисабон. Според данните на компанията средната цена на луксозен имот през юни е била 8 400 евро на квадратен метър, като тя остава значително по-ниска в сравнение с Лондон (17 500 евро), Париж (15 500 евро) и Ню Йорк (23 800 евро), което е още един притегателен фактор.

Луси Крук, която създала клон в Лисабон на компанията си за споделена работа Second Home през 2016 г., казва, че забелязала много семейства да се местят от Лондон и Ню Йорк заради „ориентирания към семейството“ начин на живот, по-ниските цени на жилищата и необичайните данъчни политики към жителите, които позволяват на новопристигналите чужденци да прекарват най-малко 183 дни в Португалия без да плащат данък върху доходите си от чужбина, и ниските ставки на данъците върху други доходи (10% върху пенсиите).

Нюйоркчанинът Алън Шикверг се установил със семейството си в Лисабон преди една година, за да ръководи подразделение на компанията си за устойчиви дрехи. “Заради COVID-19 решението ми изглежда пророческо. Качеството на живота ми се подобрява експоненциално“, споделя той.

Кристман вероятно ще поддържа мнението си докато не се завърнат туристите.