Пандемията кара младите испанци да напускат големите градове

31-годишата Инес Алколеа се отказала от кипящия живот в Мадрид през октомври и се установила в село близо до значително по-спокойния средновековен град Толедо, тъй като не могла да понесе перспективите за още ограничения заради COVID-19 в малкия й апартамент в испанската столица, пише Ройтерс.

„Тук поне, ако има още една блокада, ще разполагаме с повече пространство и градина. Ще бъде по-леко“, казва Алколеа, докато седи в новия си дом, заобиколена от кашони и двете си котки.

Тя плаща наполовина по-малко спрямо наема в Мадрид и в същото време се радва на близо два пъти по-голяма площ и на тераса на покрива.

Кризата с COVID-19 се оказала повратната точка за Алколеа, която е експерт по видео игри, и за други испанци от поколението Y (родените между 1980 и 2000 г. – бел. ред.), които вече изпитваха затруднение да намерят добро жилище на ограничения имотен пазар в столицата и други големи градове.

„Осъзнахме, че качеството на живота ни никога няма да се подобри, ако продължаваме да живеем в Мадрид…, а собственикът на имота ни няма да намали наема въпреки кризата“, казва Алколеа, която живеела в квартала на работническата класа Валекас, където бяха наложени по-тежки ограничения в сравнение с останалата област.

Притиснати от годините на растящи наеми и висока младежка безработица, която се задълбочи с пандемията, младите испанци са особено уязвими в настоящата икономическа криза. Те купуват първото си жилище средно с десет години по-късно от останалите европейци.

„Младите хора са най-пострадали от тази криза“, казва говорителка на имотния портал Fotocasa.

Отражение на тази тенденция са стаите в споделени апартаменти, които обикновено са обитавани от студенти и работещи младежи. Свободните стаи в подобни жилища са нараснали с 203% в Мадрид между март и октомври и са се удвоили в Барселона през същия период, сочат данни на имотния портал Idealista.

Сред младежите, които са направили промяната, е и 25-годишната дентална хигиенистка Дженифър Делгадо.
След като години наред живяла в споделени апартаменти в Мадрид, Делгадо и приятелката й се установили на родните й Канарски острови няколко месеца след началото на пандемията.

Блокада

Сега те живеят под наем в апартамент в центъра на Тенерифе, в който има спалня за гости и офис, и плащат 600 евро на месец, под една трета от цената на подобно жилище в столицата.

„Писна ми да работя 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата в Мадрид, където качеството на живота е ниско, защото на практика живееш, за да плащаш (сметки)“, казва Делгадо, за която втора блокада, без да вижда семейството си, била немислима.

COVID-19 накарал и 33-годишната специалистка по комуникации Хара Експозито да преосмисли малкото си едностайно жилище, което двамата със съпруга й купили преди три години.

Двойката продава имота с надеждата да купи парче земя и да построи къща в провинцията северно от Мадрид.
„Блокадата беше капката, която преля чашата…, тя накара всички да преосмислят какво е от значение за тях, а за мен домът беше едно от тях“, споделя Експозито.

Някои бързат. Алехандро Диас толкова искал да напусне Мадрид, че миналия месец купил дървена къща в планината Гуадаликс де ла Сиера, веднага щом я посетил, вместо да чака му построят нова къща.

„Необходимостта да работим от разстояние ме накара да преосмисля нуждите си – място извън Мадрид с повече пространство, отделни стаи“, казва 34-годишният инженер в областта на слънчевата енергия.