Изтощеният от туристи Амстердам иска да се отърве от магазините за сабо и вафли

Амстердам обяви тази седмица, че ще отведе с още една стъпка напред плановете си да намали влиянието на туризма. С градски център, доминиран от магазини за сувенири и храна за вкъщи, общината ще предложи на неправителствени организации пари да изкупят бизнесите, насочени към туристите, и да използват имотите за по-местно ориентирани цели, съобщава Bloomberg.

Новият план се развива в град, който категорично губи любовта си към ролята си на туристическо златно гърне, където обемът и известността на местата, насочени основно към посетителите в историческия център, започнаха да прогонват дългогодишните жители. Пандемията с Covid-19 засили тези усещания в Амстердам (а и в други туристически градове из Европа), тъй като жителите получиха шанс по време на блокадите да видят как изглежда града им без туристи – и решиха, че така им харесва. Това е усещане, което управителите на града споделят.

„Градският ни център преминава през нереален период“, заяви кметът Фемке Халсема и финансовият комисар Виктор Еверхарт в общо писмо до общинския съвет на града през април 2021 г., обявявайки фокус върху свиването на туризма. „Местата, които бяха най-натоварени до март миналата година, сега са празни. Не искаме да се връщаме към по-голяма суматоха, очите ни виждат ясно градския център на Амстердам в най-добрия му вид: свободолюбив, жив, оригинален и с пространство за всички, които го обичат. Нека запазим този образ в съзнанието си“.

Мерките, предназначени да направят центъра по-малко ориентиран към туристите, включват не просто ограничения върху имотите, отдавани в Airbnb, и нови легла в центъра на града. Те включват и опити да се намалят витрините на работещите в секс индустрията и да забранят нови магазини, продаващи неща, от които местните не се нуждаят – например обувки сабо, сувенирни опаковки кашкавал и вафли, намазани с течен шоколад. Сега градът отива още една стъпка напред. Най-новата му инициатива ще идентифицира райони с твърде много излишни туристически бизнеси и ще осигури фонд от 10 млн. евро, с които да помогне на местни организации да купуват нежелани, ориентирани към туризма бизнеси, когато излязат на пазара. Тези организации тогава могат да използват държавната помощ да сменят предназначението на имотите, насочвайки ги към бизнеси, които са по-местно ориентирани, или към жилища на достъпни цени.

Идеята е градът да не купува сгради директно – бюджет от 10 млн. евро трудно ще покрие разходите за много от тях – но да помогне на неправителствените организации да увеличат ресурсите, които вече имат. Фондът може да бъде ползван например, ако организациите искат да купят сграда, помещава туристически бизнеси, но ресурсите им са вече заделени за друго или цената е твърде висока.

Идеята неправителствени организации да купуват имотите в центъра с официална подкрепа може да звучи радикална, но в Амстердам това не е новост. Практиката датира поне от средата на 80-те, когато общинска компания за отдаване на имоти под наем, която е поне 75% собственост на града, купува голям брой единици покрай Зеедайк – тогава западнала историческа улица до квартала на червените фенери, за да защити местните бизнеси и да прогони наркомани, често посещаващи района. Днес други организации работят по подобен начин – друг известен пример е Stadsgoed – компания, която придобива исторически имоти, след това ги възстановява и ги отдава под наем или като жилища на достъпни цени, или на местни бизнеси, които, дори да не са непременно социално насочени, правят търговията на дребно в града по-разнообразна.

Именно тези видове организации са основната цел на новата инициатива на града. Халсема и Еверхарт дори предлагат групи като Zeedijk и Stadsgoed да могат да се обръщат към фонда, ако „има опасност бележита сграда в центъра да попадне в грешните ръце“. Те продължават: „Това не означава задължително престъпен интерес, но и компании, които са свръхпредставени в градския център, например пицарии, магазини за сувенири или търговци на кашкавал“.

Проблемът е, че тези организации вероятно не са достатъчно сами по себе си. Техният по-загрижен подход към наемодателството може да е оценявано от наемателите им, но обикновено те са малки по мащаб и не могат непременно да обърнат нещата в райони, засегнати от засиленото присъствие на туристи или от джентрификация. Както CityLab съобщава през 2018 г., усилията от 80-те в Зеедайк може да са спрели галопиращите наеми и да се помогнали да се запази прилично разнообразие на магазини там, но дори ниските им наеми са се оказали твърде високи за някои дългогодишни бизнеси и не са спрели хората да се изнесат към по-евтини, по-малко туристически околности.

Нещо повече, самата община е влошила ситуацията. От 2016 г. насам тя е продала големи обеми общински имоти в центъра на града. Макар че част от тях отидоха към организации като Stadsgoed, други бяха продадени на наддаващия с най-високия цена независимо от бъдещата цел – и така се увеличи броят на туристическите бизнеси, които градът сега иска да премахне. Новите планове на града може да не трансформират градската тъкан самостоятелно, но може да помогнат за коригирането на тази грешка.