Колективният капан на социалните мрежи

Американските законодатели нямат търпение да забранят TikTok, но пропускат по-голям въпрос: трябва ли също да забранят Instagram, Facebook и Х, известна преди като Twitter?

Очевидният отговор е „не“, защото въпреки че всички се оплакват от социалните медии, ние все още използваме тези мрежи, което показва силно, че дълбоко в себе си ги ценим. Ами ако това е погрешно? Ами ако нещо в мрежите на социалните медии ни подтиква да ги използваме, въпреки че не ги харесваме, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд.

Един очевиден паралел е с пристрастяващите занимания, като пушене или ротативки. Известно проучване на икономистите Джонатан Грубер и Сендхил Мулайнатан попита преди повече от две десетилетия „Дали данъците върху цигарите правят пушачите по-щастливи?“ и заключи, че отговорът е „да“. Строго погледнато, авторите откриха, че данъците върху цигарите облагодетелстват потенциалните пушачи, защото те разубеждават някои от тези хора и убеждават настоящите пушачи да се откажат.

По-интригуваща перспектива е, че социалните медии са, по думите на икономистите Леонардо Бурщин, Бен Хендел, Рафаел Хименес и Кристофър Рот, „колективен капан“. Да приемем, че не харесвате Instagram или Facebook, но всички ваши приятели ги намират за удобен начин за комуникация. Тогава може да сметнете за рационално да използвате тези социални медийни платформи, дори ако вярвате, че ще бъдете по-добре, ако те просто не съществуват. Ако Бурщин и колегите му са прави, дори смартфоните да не водят до пристрастяване (а нека си признаем, те водят), може да се наложи да използваме мрежите на социалните медии, които мразим, защото алтернативата е да бъдем напълно изолирани.

Изследователите тестваха тази идея, като се обръщаха към студенти и им предлагаха пари, за да деактивират акаунтите си в TikTok и Instagram за четири седмици. Средно студентите трябваше да получат около 50 долара на акаунт, за да се съгласят да направят това (59 за TikTok и 47 за Instagram). Обаче когато им беше казано, че ако има достатъчно кандидати, всеки студент в университета ще трябва да деактивира своите акаунти, те гледаха на услугите по много различен начин. Сега те дори биха платили (около 50 долара), за да живеят един месец в свят без TikTok и Instagram (67, за да се стигне до изключване на TikTok от всички, 39 за Instagram).

Не е нужно да вниквате в точните числа, за да бъдете поразени от контраста. Студентите не харесват идеята да бъдат единствените, които губят достъп до социални медии, но биха се радвали да живеят в свят, в който социални медии просто не съществуват. Както каза Леонардо Бурщин пред подкаста Freakonomics, колективният капан на продуктовия пазар е като пасивното пушене, което може да се избегне само чрез активно такова.

Това откритие хвърля нова светлина върху по-широките доказателства, че мрежите на социалните медии ни правят - особено тийнейджърите (и най-вече момичетата) - нещастни.

Наскоро Световният доклад за щастието разкри, че в САЩ щастието на хората под 30 години е спаднало. От създаването на доклада през 2012 г. САЩ винаги са били в топ 20 на най-щастливите страни, но изпаднаха от него поради проблемите на младите американци: по щастие на хората под 30 години сега САЩ са на 62-ро място в света. (Сред тези над 60 Америка е в топ 10. Следвоенното поколение наистина е ОК.)

Дали това се дължи на неизбежните социални медии? Не е ясно. Има поразителна разлика между това, което ни казват общите тенденции, и онова, което открива по-фокусираната работа върху индивидите.

Общите тенденции наистина изглеждат мрачни, според Жан Туендж, автор на iGen, и Джонатан Хайд, автор на „Тревожното поколение“. Те сочат рязко увеличаване на достоверните мерки за безпокойство, депресия и самонараняване при тийнейджъри (особено момичетата) от момента, когато приложенията за социални медии на смартфони станаха широко достъпни за тях. От друга страна, критици като Ейми Орбен и Андрю Пржибилски посочват, че тези тенденции представляват много широки корелации. По-фокусираната работа открива малко доказателства, че тийнейджърите се чувстват по-добре, когато опитат „дигитална детоксикация“, като временно изключат акаунтите си в социалните медии, и известни доказателства, че се чувстват откъснати, когато го направят.

Но от гледна точка на колективния капан тук няма противоречие. Напълно правдоподобно е социалните медии да опустошават благополучието на едно поколение, но всеки тийнейджър е прав да вярва, че нещата биха били още по-лоши, ако едностранно се изключи.

След като обмислите идеята за колективния капан, ще видите такива навсякъде. Високите, тежки автомобили като джиповете са един пример. Защо някой кара такова неефективно, непрактично превозно средство в градска среда? Отговорът със сигурност е, че се притесняват да не бъде ударен от друга висока, тежка кола.

Може да разширим аргумента до колите като цяло. Хората често шофират, въпреки че могат да изминат въпросното разстояние пеша или на колело (или да оставят децата си да ходят или да карат колело), защото не се чувстват сигурни по пътищата. Но каква e основната опасност по пътищата? Тя идва от шофиращите, много от които го правят само защото не се чувстват в безопасност. Истински параграф 22.

Точно в такива моменти либертарианецът, който дреме дълбоко в мен, споделя Харфърд, се пробужда и предупреждава, че индивидуалната свобода е безценна. Да, така е. Всъщност не мисля, че Instagram или шофирането трябва да бъдат забранени. Но колективните капани са реални. Има моменти и места (по-специално близо до училищата), където почти всички биха били по-добре, ако на никого не бъде позволено да носи смартфон или пък да кара кола.