fallback

Павлов: Brexit може да намали растежа на България с 1,1 пр. пункта през 2017 г.

Ако правителството се намеси с компенсиращи мерки, ръстът на икономиката може да се забави с 0,6 пр. пункта догодина, смята главният икономист на УниКредит

13:20 | 04.07.16 г.
Автор - снимка
Създател

Без коригиращи мерки от страна на правителството ефектът oт Brexit върху българската икономика би бил забавяне на растежа с 0,2 процентни пункта през 2016 г. и с 1,1 процентни пункта през 2017 г. Това коментира главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

В свой анализ, разпространен от банката до медиите, Павлов посочва, че силната фискална позиция ще позволи на правителството да компенсира голяма част от негативния ефект, който излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) ще има върху ръста на родния БВП догодина.

„Българският суверен е в силна позиция. Има фискално пространство за увеличаване на разходите догодина и ако това бъде направено, една голяма част от този негативен ефект може да бъде компенсиран. Нашият основен сценарий е, че българското правителство ще направи завой към по-силно подкрепяща икономическия растеж фискална политика. Ще излезе на по-голям дефицит, от порядъка на 2,5% от БВП в края на 2017 г. Ако това се случи и това увеличение бъде използвано изцяло, за да се финансират публичните инвестиционни разходи, би трябвало да намали негативния ефект близо наполовина“, заяви икономистът в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

Павлов посочва, че в краткосрочен план икономическите последици от решението на Великобритания да напусне ЕС са ясни. Това решение ще направи Великобритания по-бедна.

„То едва ли ще доведе до нова търговска война, но при всички случаи ще навреди на търговията между Великобритания и ЕС, с всички произтичащи от това последици за производителността и доходите. Всички публични институции и частни компании в бизнеса с прогнози в момента са заети с ревизиране на прогнозите си, като преобладаващото мнение е, че икономическият растеж във Великобритания ще се забави до около 0% догодина при очаквана стойност преди Brexit от около 2%“, анализира главният икономист на УниКредит Булбанк.

Тъй като Великобритания е петата най-голяма икономика в света, това няма да остане без последици и за глобалната икономика, а с това и за България.

Според Павлов негативните ефекти към българското стопанство ще се пренасят чрез три основни канала, като този на външната търговия ще има най-голяма тежест.

„Ефектът през канала на външната търговия ще бъде най-вече индиректен, тъй като делът на Великобритания от общия стоков износ на България е едва 2,5%“, посочва той. „Индиректният ефект ще бъде по-значим, тъй като българската икономика е малка и отворена и тъй като повечето експортно-ориентирани компании в България са част от западноевропейски производствени вериги, които имат по-големи търговски контакти с Великобритания.“

Забавянето на външната търговия ще започне да се материализира в последните месеци на тази година, когато признаците за забавяне на британската икономика ще се усилят, като ще се засилва в хода на следващата година, когато основният сценарий на УниКредит предвижда растежът в нашия основен външнотърговски партньор - еврозоната - да се забави до около 1% при прогнозиран ръст от 1,6% преди Brexit.

Ефектът през канала на очакванията ще бъде по-скромен, продължава Павлов.

„Така или иначе решението на Великобритания да напусне ЕС ще доведе до допълнително увеличаване на несигурността, като по този начин ще нараснат пречките пред възстановяване на частните инвестиции. Това ще повлияе негативно на глобалното инвестиционно търсене, а с това и на инвестиционното търсене в развиващите се пазари от ЦИЕ, включително и България“, посочва той.

Според икономиста в резултат на това можем да очакваме известно забавяне на капиталовите потоци към България, включително и на преките чуждестранни инвестиции през тази и следващата година. Освен това трансферите на български емигранти към техни роднини в България се очаква да нарастват с по-скромни темпове спрямо първоначално очакваните преди Brexit.

Павлов коментира, че ефектът през финансовия канал ще бъде най-скромен.

„Причината за това е, че българската икономика остава устойчива на външни шокове поради липсата на нови или изострянето на съществуващи макроикономически дисбаланси. Страната има много благоприятната комбинация от силни фискални параметри, умерен излишък по текущата сметка, изобилни международни резерви и намаляващи нужди от външно финансиране - както за държавата, така и за икономиката като цяло. Следователно, не очакваме увеличената нервност на финансовите пазари да доведе до някаква забележима промяна на условията, при които суверенът и българските частни компании получават финансиране от чужбина“, посочва Палов.

Оценките на банката сочат, че при запазване на провежданата в момента политика негативният шок от решението на Великобритания за напускане на ЕС ще доведе до забавяне на икономическия растеж в България с около 0,2 пр. п. през тази и 1,1 пр. п. през следващата година.

Изводите са, че по-голямата част от забавянето на растежа на българския БВП ще дойде по линия на забавяне на темповете на растеж на износа, докато негативният ефект върху частните инвестиции и потребителските разходи (чрез по-слабия ръст на доходите поради по-слабите темпове на увеличаване на трансферите от емигранти и по-бавното възстановяване на пазара на труда поради намалените темпове на растеж на експорта) ще бъде по-скромен.

Според Павлов правителството ни може да си позволи компенсиращи мерки с цел намаляване на неблагоприятните ефекти, „тъй като българската икономика е в много силна позиция – конкурентоспособна, без значими макроикономически дисбаланси и с вече постигнат значителен напредък по отношение на фискалната консолидация“.

Според УниКредит компенсиращите мерки ще се изразяват в увеличаване на публичните инвестиционни разходи за сметка на увеличаване на бюджетния дефицит от прогнозирано ниво от 1,8% от БВП през тази до 2,5% през следващата година. Това би трябвало да означава увеличаване на публичните инвестиционни разходи през следващата година с около 0,7-0,8% от БВП спрямо прогнозата преди Brexit.

По този начин българското правителство ще може да се възползва от вече постигнатия напредък по отношение на намаляване на дефицита през изминалата година (от 3,6% от БВП през 2014 г. до 2,9% в края на 2015 г.) и тази година (от 2,5% от БВП през 2015 г. до очаквано ниво от 1,8% в края на 2016 г.).

Така при активиране на компенсиращи мерки, от пропорции близки до посочените, растежът на БВП през следващата година би могъл да се забави с около 0,6 пр. п. спрямо основния сценарий на банката преди Brexit, докато при липса на компенсиращи мерки забавянето ще е от порядъка на 1,1 пр. п.

Цялото интервю гледайте тук:

Още видеа гледайте на сайта на Bloomberg TV Bulgaria

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 01:14 | 06.09.22 г.
fallback
Още от Bloomberg TV виж още