Взаимоспомагателните каси работят от 20 години по Закона за кооперациите. Събират се например 400 души, които правят дялови вноски и при необходимост от тези пари се финансира бизнес. Това е алтернатива на банковото финансиране за дребни собственици, които трудно могат да вземат банков кредит. Това коментира финансовият журналист от вестник „Банкер“ Петър Илиев пред Bloomberg TV Bulgaria.
Участниците в такива каси нямат влогове, а дялови вноски.
„В България през 1996 – 1997 г. фалираха много такива каси и БНБ каза, че няма да ги надзирава. Тогава беше решено те да функционират по Закона за кооперациите. Те са с балансово число 40 – 50 млн. лв.“, каза още той.
Според него е неоправдано при такъв малък дял да се "назначават 1 000 души надзор".
Тази практика е разпространена в Германия, Швейцария и Австрия. Най-могъщите бизнес и финансови конгломерати са кооперативите, докато у нас не е така, посочи журналистът. За разлика от България в Германия заради мащаба на дейността на кооперациите могат да бъдат заделени средства за надзор и гаранционен фонд.
„Всяка фирма може да фалира заради неправилно инвестиционно решение. Управителят е поискал да бъде обявен в несъстоятелност, но това не означава, че трябва да бъде обявен за престъпник“, коментира журналистът фалитът на дупнишката каса.
“Допълнителните регулации убиват пазара“, беше категоричен Петър Илиев.
Вижте още във видеото:
Още видео материали можете да гледате в Bloomberg TV Bulgaria.
07:07 | 14.09.22 г.
