Поне 20 взаимоспомагателни каси работят в България

Поне 20 взаимоспомагателни каси работят у нас като минибанки, но никой не ги контролира. Първите две гръмнаха и събудиха страшните спомени за измамените от финансови пирамиди. В Дупница и Сливен се наредиха на опашки хора, давали от 2 хил. до 200 хил. за високи лихви от 15 процента нагоре.

Нито една институция не контролира тези каси, няма закон, който да задължава БНБ или Комисията за финансов надзор (КФН) да ги контролира, пише "24 часа".

20-те взаимоспомагателни каси са незаконни, категоричен е един от важните фактори в БНБ. До 2007 г. лобисти за тяхното съществуване настоявали националната банка да ги включи в закона за кредитните институции и да им се предоставят лицензи за финансова дейност. Още преди повече от десет години от БНБ са препращали в прокуратурата сигнали за незаконната дейност на някои от касите.

"Защо обаче хората се лъжат по тези високи лихви?", пита риторично шеф на една от големите български банки.

Финансистът Емил Хърсев вижда в политиците вина за "разцвета" на тези каси, след като не ги допуснали до закона и им отказали каквито и да било лицензи.

Изпълнителният директор на Българската асоциация на кредитните кооперации и организации за микрокредитиране Иван Попов потвърджава, че “популярните каси не подлежат на държавен контрол”. Той обяснява, че те били структури от затворен тип, които не могат да финансират външни хора извън членовете си.

”Парите, които членовете на една каса внасят, са заеми, а не влогове, както много хора погрешно смятат”, казва още Попов. Разликата според него била съществена - предоставените на заем пари могат да се искат обратно, след като изтече срокът, за който са предоставени. Влогът може да се изтегли по всяко време, като се губи само лихвата.

Експертът е категоричен, че добилите печална слава две популярни каси са частни случаи и не са членове на съюза. Защо обаче хората, които си дават парите срещу високи лихви, не знаят, че са членове на кооперация, така и не е ясно.

Тези странни ”финансови институции”, които не подлежат на държавен контрол, най-често са регистрирани по Закона за кооперациите. Те са затворени структури, които нямат право публично да привличат средства, категорични са експерти.

“При едната от гръмналите каси всички средства са инвестирани в един обект, докато в нашите кооперации се предоставят по около 150 кредита. Ние нямаме невърнат заем”, смята Попов. Той призова законодателите да синхронизират законодателството с европейското, като се постави под контрол дейността на кредитните кооперации, които имат взаимоспомагателни каси.

Депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров пък заведоха в деловодството на парламента питане към финансовия министър Владислав Горанов. Те очакват информация за регулацията на т.нар „популярни каси. Димитров и Славов искат да разберат проверявала ли ги е Националната агенция за приходите (НАП), какви са резултатите, колко са касите у нас и има ли свързаност между собствениците им. Двамата депутати допускат, че у нас има и други каси, които работят като финансови пирамиди.

"Разликата между пирамиди и каси е, че при пирамидите се започва рекламиране на дейност с даване на високи лихви, събират се пари, не се прави нищо. Следващите си получават парите от тези преди тях и така, докато се събере максималният кръг вложители, след което се изчезва с остатъка от наличните пари", опонират финансисти. 

По закон БНБ и КФН не ги контролират. БНБ няма компетенции по отношение на дейността на кооперациите и образуваните от тях взаимоспомагателни каси. Вноските на член-кооператорите не са влог по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките, не са гарантирани и не подлежат на изплащане от Фонда за гарантиране на влоговете.

Видно от справка в Търговския регистър Дупнишката популярна каса и Сливенската популярна каса са имали предмет на дейност предоставяне на заеми само на член-кооператори за сметка на направени от тях и на техен риск вноски и средства на кооперацията в образуваната по решение на общото събрание взаимоспомагателна каса съгласно изискванията на чл. 36, ал. 1 и 2 от Закона за кооперациите.

Тези кооперации подлежат на финансов контрол по реда на чл. 63 от Закона за кооперациите от специализираните финансово-контролни органи към националните кооперативни съюзи”. Това заявиха от централната банка.

От финансовото министерство коментираха, че нямат задължение от действащото законодателство да извършват контрол над касите. Председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев също уточни, че комисията не е орган, който да осъществява контрол над тях, тъй като законът изрично е записал кого проверява.

Два месеца преди да поиска фалит, Кредитно-спестовната кооперация “Дупнишка популярна каса”, е провела общо събрание и е решила занапред да дава 9% лихва на вложителите си, които оставят парите си за 1 г.

Преди седмица стана ясно, че Дупнишката популярна каса е фалирала, а десетки вложители пропищяха. Хората са внасяли по 50 хил., 100 хил., 150 хил., дори 200 хил. лева, подмамени от високите лихви, които през годините стигали до 14%.