Стана ли Илон Мъск твърде голям, за да бъде обуздан? Конгресът има думата

След като демократите спечелиха междинните избори за Конгреса на 3 ноември се подготвят редица разследвания, включително срещу компаниите на най-богатия човек в света Илон Мъск, както и Apple и Meta, пише The Washington Post. Според изданието опасения буди твърде голямата зависимост на Пентагона и НАСА от SpaceX и като цяло близките отношения между представителите на технологичните компании и президента Доналд Тръмп.

През месеците след неговото завръщане в Белия дом технологичните компании направиха редица дарения - Мъск дари за изборите близо 500 млн. долара, най-голямото публично дарение за политическа партия, други се отчетоха с пари за новата бална зала на Белия дом и други подаръци. Членове на семейството на Тръмп инвестираха в компании от индустрията, които сега получават държавно финансиране, допълва още WP.

Източници на изданието отбелязват, че този път около плановете за разследване се вдигна много шум, включително и в социалните мрежи, и постовете получиха хиляди репоствания. Може би този път те ще бъдат нещо повече от "възпитани въпроси".

В случая с Илон Мъск нещата обаче могат да бъдат още по-сложи, защото касаят и националната сигурност. В очакване на следващите стъпки на Конгреса публичните компании на милиардера - Tesla и SpaceX, загубиха общо 256 млрд. долара от пазарната си капитализация само в дните след изборите, отбелязва колумнистът на Bloomberg Лиъм Денинг.

Той обръща внимание не само на станалата ясна голяма зависимост на Пентагона от услугата на SpaceX за сателитен интернет - Starshield, но също така и на публикацията на WP, според която Тръмп е планирал операцията по залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро, използвайки изкуствения интелект на Мъск - Grok.

В същото време и НАСА започва да разчита основно на SpaceX за превозване на космически товари и изстрелване на сателити.

Разбира се, никой не обвинява Илон Мъск в монополизъм - той е пионер, казва още Денинг, и допълва обаче, че все по-често се чуват коментари на по-малки конкуренти, които обвиняват милиардера, че ги изтласква от възможността да сключат договор с Пентагона.

Ситуацията напомня на компанията на Рокфелер - Standard Oil, отбелязва още колумнистът на Bloomberg. В началото на 20 век компанията, създадена през 1870 година, вече държи 90% от всички дейности, свързани с преработката на петрол в САЩ. Така се стига до първия антимонополен закон (на сенатора Джон Шърман през 1890 година), а след това и до разпада на Standard Oil след съдебно решение през 1911 година. Съдът отсъжда, че компанията злоупотребява със своето положение (освен рафинериите държи и почти цялата петролна логистика) и я разделя на 34 отделни компании. От нея водят началото си Exxon, Chevron и други.

В своя закон Шърман говори за опасностите от концентрацията на власт в частна компания не само като икономически проблем, но и като "кралски прерогатив, който е несъвместим с нашата форма на управление".

В Конгреса вече започват разследването на т.нар. "украинска афера", при която дни наред не стана ясно кой е наредил ограничения при използването на  Starlink и Starshield от украинската армия. Илон Мъск може да получи множество призовки за изслушване по този и други казуси през новата година, когато новият състав на Конгреса ще встъпи в длъжност., отбелязва Лиъм 

След края на мандата на Доналд Тръмп (през 2029 година) новите регулаторни органи могат също да се поинтересуват дали е благоразумно за САЩ да разчита на една компания, която се контролира от един човек за всички ключови елементи в космическата програма и комуникациите, да управлява операции с изкуствен интелект и да има широк обхват до социалните мрежи.

Поведението на Илон Мъск би трябвало да е предупреждение и за инвеститорите, се казва още в анализа на Bloomberg. Бизнесмени често се намесват в политиката, но той го прави нагло, залагайки не просто на политическа партия, а на един президент и вътрешнопартийното крило MAGA ("Да направим Америка отново велика"), което той създаде. А избирателите отхвърлиха в последните избори. Само за изборите за сенатор в Тексас бяха похарчени общо над 500 млн. долара - рекордна сума, надхвърляща парите за президентски кампании, показват данни на AdImpact, цитирани от The Hill. Според проучванията на общественото мнение част от хората , подкрепили демократите, са всъщност против плановете на Мъск да разшири своята империя в Тексас, включвайки центрове за данни и производство на чипове.

Сега милиардерът вероятно не е съвсем подготвен за новата среда, но започва да се учи да живее с нея.  Преди дни Forbes съобщи, че Мъск е започнал да трие постовете си,  с които призоваваше републиканците да гласуват.