Интересът от български и чуждестранни инвеститори към индустриалните зони в България се е засилил с преминаването на пандемията, но все още липсва нужната подкрепа от държавата като развитие на довеждащата инфраструктура, подготовка на човешки ресурс и привличане на инвеститори чрез законови промени. Изключително важно е да се финансира връзката на бул. "Царица Йоанна" в София до Божурище, където има одобрен от Европейския съюз проект за изграждане на дигитален хъб. Това каза д-р Антоанета Барес, изп. директор на "Национална компания индустриални зони", в ефира на предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.
"Този дигитален хъб представлява умна фабрика, в която компаниите съвместно с науката ще могат да правят иновации - да правят изделия с 3D принтери в различни малки серии от различни материали както за техните производства, така и за усъвършенстване. Имаме компании в зоната в Божируще, които за малките серии детайли ползват такъв вид производство и го ползват другаде - защо да не го ползват директно там. Има интерес от автомобилната индустрия, производството на различни части, логистични компании“, разказа гостът.
Нужните средства за изграждането на този дигитален хъб са около 1,5 млн. лв., като има и съфинансиране от страна на "Национална компания индустриални зони".
В Божурище се работи и по изграждането на интермодален транспортен терминал, който ще помогне за намаляването на вредните емисии с преминаването от камиони към жп транспорт, каза Барес. Терминалът трябва да бъде въведен в експлоатация в началото на 2023 г.
„Строителните процедури в България са много бавни и това дава предимство на конкурентите; политическата несигурност допълнително отблъсква партньори, които търсят предивидимост на ситуацията“, посочи още гостът. Страната изостава и със законодателството за индистриалните зони в сравнение с Гърция, Сърбия и Македония, като последните не са ограничени и от регламентите в ЕС.
Над 60 български и световни компании са направили запитвания към "Национална компания индустриални зони", като преговорите със седем от тях са в напреднала фаза. „Има чужди компании, които искат да преместят производството си, компании, които искат да стъпят от азиатския на европейския пазар, както и български компании, които искат да се разраснат, и логистични компании“, допълни Барес.
За да може да се осъществи едно преместване на производство, трябва да има нужната довеждаща инфраструктура, което не е по възможностите на повечето общини. Тук решаваща роля имат държавата и проекти по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС, смята тя.
"Наистина трябва да се обърнем към иновациите, а не само да говорим за това. За да може да имаме добри производства и високо платени работници, трябва да автоматизираме част от производствата", каза Антоанета Барес.
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Всеки втори млад човек у нас живее в пренаселено жилище
България изхвърля 109 кг храна на човек годишно: как се вписваме в европейската картина
Сметище изникна върху гробове в Централните гробища – Варна
Плащаме 80% по-скъпо брашно от гърците
България предава на Гърция 48 исторически реликви срещу тленните останки на цар Самуил
Bentley пусна първата си изцяло електрическа кола, част 2
Bentley пусна първата си изцяло електрическа кола, част 1
Г. Попов: Терминът свръхпечалба не съществува, държавата атакува "белия" бизнес
Lindt понижава цените поради спад в търсенето на шоколад
Четири сценария за наследник на Кристин Лагард начело на ЕЦБ
Renault Initiale - забравеният прототип с V10 от Формула 1
Tesla огложи представянето на Roadster с две седмици
Китайски луксозен SUV се запали заради чужда батерия
Volkswagen разкри дизайна на електрическия Tiguan
Механик натрупа 7000 eвро глоби с кола на клиент
Джиджи Хадид със снимки от ЧРД на дъщеря си
Роди се бебето на Дилън Спраус и Барбара Палвин
Очаквано: Александър Димитров подаде оставка след срама срещу Естония
Обиден футбол: Естония изпусна клета НУЛгария, време е за оставки!
Лий Райън от Blue ще става баща за седми път