Ще има ли България стратегия за достъпност до жилища

От 20 години съветът към публичните власти в България е да възложат на частния сектор да изгради сгради с имоти на достъпни цени. Този коментар направи Иван Велков, председател на българския офис на Международната федерация за недвижими имоти (FIABCI България), в предаването „ИмоТиТе“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„Това може да е част от цялостна стратегия, която рязко да подобри условията на целия жилищен пазар“, смята експертът в сектора на недвижимите имоти и управлението на собствеността. Той посочи, че в България има много жилища на достъпни цени в по-малките населени места.

„На макрониво теоретично това е идеална възможност най-накрая да имаме регионална политика и министерството с това гръмко наименование вместо с магистрали и водопроводи да се захване и с най-животрептящите проблеми на населението. За мен обаче това е кауза пердута, защото недвижимите имоти са единственият сектор на икономиката, който сам минава през кризи, възходи и падения – може би защото няма министър, който да го е припознал и да му прави административна реформа“, анализира ситуацията Иван Велков.

Той обясни, че когато в Европа се говори за проблем с достъпността на жилищата, обикновено се имат предвид наемите, а не толкова цените.

Експертът коментира законодателния акт за жилищата на достъпни цени, който беше представен неотдавна от Европейската комисия. Целта му е да подпомогне страните и градовете в Европейския съюз да подобрят достъпността и предлагането на жилища в районите, където натискът върху имотния пазар е най-силен. Според проучване на Евробарометър над 50% от жителите на европейските градове смятат жилищното настаняване за непосредствен и неотложен проблем.

По думите на Велков един от най-дискутираните въпроси е свързан с ограничаването на краткосрочните наеми, които се развиха много заради платформи като Airbnb и Booking. В предложението на ЕК се изтъква, че компетентните органи в европейските градове все по-често приемат или обмислят мерки, насочени срещу краткосрочното настаняване. Подобни мерки целят да запазят имотите за дългосрочно обитаване и да облекчат натиска върху достъпността и наличността на жилищата. Различни ограничения за краткосрочни наеми вече действат в Барселона, Мадрид, Париж, Венеция, Лисабон, Амстердам, Берлин, Виена, Атина.

Велков обясни, че Европейската комисия не създава ново право за компетентните органи да ограничават краткосрочното настаняване, нито препоръчва цялостно подобни мерки. „Брюксел оставя на отделните национални и местни власти да налагат ограничения, когато имат проблем с достъпността на жилищата“, коментира той.

Експертът изтъкна, че в България в последните месеци има раздвижване, свързано с европейския регламент за краткосрочните наеми, но нашата страна е много далеч от насищане, за да има нужда от радикални мерки. Той подчерта, че общият брой имоти, които се отдават краткосрочно в цяла България, е няколко хиляди – нищожен процент от общия сграден фонд.

„Ако си паркирате колата на тротоара или на тревата до блока, общинските органи ще ви наложат глоба. Същото е с краткосрочните наеми. Единственият вариант да бъдат санкционирани тези, които не спазват правилата, не са се регистрирали и не показват приходите си, е чрез санкции от Националната агенция за приходите", заяви експертът. Според него това ще е „дълга епопея“, защото опцията всеки да отдава под наем имота си няма как да бъде забранена. „Дали обаче той ще спазва поднаредба, която изисква информация, данни и плащане на данъци – това е втора, трета и четвърта тема“, добави Велков.

Как ще се постигне баланс в регулациите на ЕК за достъпни жилища в големите европейски градове? Що е то райони под жилищен стрес? Какви ще са конкретни политики в областта на жилищното настаняване на националните, регионалните и местните власти? Защо няма международни инвеститори в България в строителството?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Имотите“ може да гледате тук.