Трудното начало на масовата енергийна либерализация

От началото на 2016 година започна следващият етап на отварянето на енергийния пазар в България. На свободно договаряне на условията за доставка на електроенергия вече имат право всички потребители от сегмента ниско напрежение – и битови, и малкият бизнес.

И докато данните на електроснабдителните дружества показват голяма динамика по отношение на бизнеса, за домакинствата това все още не може да се каже.

Причините не са малко – на първо място липсва масова кампания за привличане на бита на свободния пазар. Търговците засега обръщат внимание на небитовия сегмент, тъй като разходите им за домакинствата са прекалено високи. От друга страна и институциите масово предупреждават потребителите да изчакат.

От 1 април дори и абонатите без електромер с почасов отчет могат да излязат на пазара. Това стана възможно с изработените от електроразпределителните дружества стандартизирани товарови профили. Статистиката обаче показва, че само малка част от битовите потребители са се възползвали от възможността да договарят свободно доставките на ток с търговците.

По данни на ЧЕЗ България например малко над 2,1 хил. домакинства са напуснали регулирания пазар през април и май. Интересът спада осезаемо – от 1 420 през април до 700 през май.

Данните на другите дружества на пазара са аналогични. От EVN България за юни например имат само шестима битови потребители, излезли на свободния пазар. Това са клиенти, които имат малък бизнес и са наясно с процесите на свободния пазар.

От ценовите заявления за новия регулаторен период пък е видно, че дружествата очакват бизнесът да продължава да напуска регулирания сегмент на енергийния пазар. Тези прогнози обаче могат и да не бъдат потвърдени, защото с последното си ценово решение енергийният регулатор се опита да изчисти „кръстосаното“ субсидиране, при което бизнесът покриваше по-ниските сметки за бита.

Цената на тока за малките фирми на ниско напрежение в периода 1 юли 2016 година – 30 юни 2017 година ще бъде намалена със средно 17 на сто през новия регулаторен период.

Така реално Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) може да ограничи процеса по излизането на бизнеса от регулирания пазар. Институцията пък нееднократно предупреди и домакинствата да изчакат, преди да предприемат стъпката да излязат на свободния пазар. Не на последно място, защото липсва яснота.

Все още Министерството на енергетиката не е представило своя модел на пълна либерализация, който се разработва с помощта на Световната банка. Заявките бяха, че моделът ще бъде представен до края на април за обществено обсъждане, но ето че новото ценово решение на КЕВР вече е факт, а начинът, по който пазарът на електроенергия ще бъде отворен, още липсва.

По тази причина и потребителите действително в момента са в по-добра ситуация на регулирания пазар, където цените все още са по-изгодни за тях – заради по-ниската цена на нощната тарифа, продавана под себестойността й, а и защото условията на свободния пазар още не са ясни.

Няма и масови оферти към тях, но прочитът на типовите договори, предлагани от един конкретен търговец до небитовите клиенти, подсказва и още един потенциален проблем. Общите условия на електроснабдителните и електроразпределителните дружества, които доставят електроенергия на битовия абонат на регулирания пазар, са стриктно следени и одобрявани от КЕВР. Целта е да бъдат защитени битовите потребители, за които не е задължително да имат отлична правна култура.

Това обаче не се отнася до свободния пазар, където условията са предмет на договор между двама равни субекта.

Според офертата на един произволно избран търговец на електроенергия, публикувана на интернет страницата му, смяната на доставчика е без особени проблеми – потребителят си избира тарифен план и сключва договор по образец за една или две години.

Общите условия предвиждат, че „търговецът е длъжен да продаде, а клиентът – да закупи и получи активна нетна електроенергия, измерена в точките за измерване, в сроковете и при условията, описани в общите условия“.

Клиентите трябва да уведомяват своя търговец за предстоящи свои действия, които ще променят потреблението му с повече от 25%, в противен случай ще заплатят настъпилите разходи за търговеца от липсата на уведомление.

Според клаузите прекратяването на договора може да стане след изтичането на минималния срок на договора. Този срок се уговаря индивидуално. В общите условия обаче не е посочена самата процедура и какви обезщетения си дължат страните в тези случаи.

Тук също присъства клаузата, за която предупреждава омбудсманът Мая Манолова, че споровете между страните се решават от Арбитражен съд, а неговото решение е окончателно. 

Така че това, което клиентите биха могли да направят, за да се предпазят от подобни трикове, е да потърсят коректни и доказали своя професионализъм търговци на електроенергия. Желателно е освен опит и know-how те да имат и необходимия кадрови, технически и технологичен капацитет, за да обслужват своите клиенти.

Либерализацията на пазара винаги означава по-добра конкуренция и съответно по-добри условия за потребителите на съответната стока или услуга. За да няма нови изкривявания обаче са нужни ясни правила и принципи, които ще гарантират равни условия за всички участници на пазара.