Ядрената енергетика е пред нов етап - отдръпване на държавата и нови технологии

Начинът, по който мислим за енергетиката, вече е различен и това се дължи на навлизането на нови технологии, на промяната в енергийното потребление. На тази база трябва да се анализират необходимостта от нови мощности, как различните производства да се интегрират, а не да се противопоставят и решенията да бъдат по-гъвкави.

Това коментираха експерти по време на кръгла маса "Ядрената енергетика за по-устойчиво бъдеще", организирана от сп. "Ютилитис".

Именно новите норми за замърсяването от големите горивни инсталации съществено променят политиката за развитие на енергетиката, посочи и председателят на Българския атомен форум Богомил Манчев. Той коментира, че за да има ръст на икономиката от заложените от правителството 4% годишно, трябва да има и ръст на енергетиката от 1%. За него това увеличение означава нови ядрени мощности, защото въглищата ни са с лошо качество, страната е бедна на енергийни ресурси, а слънчевото греене е недостатъчно, за да осигури нужната енергия.

По време на форума експертите припомниха, че от строежа до включването в експлоатацията на една ядрена центтрала минават около 15 години и днес е трудно да се направи прогноза докъде ще стигне развитието на технологиите.

Например в сектора се възлагат големи надежди на модулните реактори - малки реактори, които са по-гъвкави от сегашните ядрени централи, но все още не може да бъде дадена оценка дали те ще бъдат алтернатива. Мненията са разнопосочни - в Китай например вече се зареждат малки модулни реактори и плановете са, че през 2021 година те ще започнат да заместват въглищните централи.

Така че секторът е изправен пред нов етап - отдръпване на държавата и навлизане на новите технологии, посочи експертът Йордан Янков. Той обясни, че големите реактори са свързани с повече рискове за управлението на сигурността, което увеличава разходите и води до отлагане на инвестициите. Това е и една от причините за залеза на този сектор в световен мащаб.

Големите ядрени централи имат и други слабости - високи капиталови разходи и дълъг срок на реализация, а през това време не е ясно накъде ще поемат технологиите. Но докато производството на реакторите не стане фабрично, малките реактори трудно ще имат широко разпространение, прогнозира Боян Рашев от denkstatt България. Той припомни, че основната цел на енергетиката е да доставя максимално евтина енергия за потребителите.

В последните 500 години именно това е тенденцията - цената на 1 час енергия непрекъснато намалява, коментира експертът. По думите му обаче за 15 години със своята политика Европейският съюз е обърнал хода на историята и цената на енергията отново тръгва нагоре.

В своята презентация той посочи, че пикът на ядреното производство в Европа е 2004-2005 година, а след това започва плавно да намалява. Данните на статистиката показват, че от този период и започва да се влошава качеството на въздуха и много по-голям процент от европейците са изложени на вредни емисии, макар и като цяло замърсителите - фини прахови частици и различни вещества, да намаляват.

Рашев препоръча политиката да се обърне - да се търсят не начини за намаляване на замърсяването, а за гарантиране на чистотата на въздуха.

"Всички искат да отидат в рая, но никой не иска да умре, всички искат евтина електроенергия, но никой не иска ядрени централи", коментира от своя страна проф. Холгер Рогнер.