Въпреки това, докато тези системи променят начина, по който се извършват плащанията на дребно, тяхното влияние върху паричната система трябва да бъде съразмерно. Тези доставчици използват банкови депозити или такива на централните банки като съхранение на стойност. Освен това платежните баланси на Alipay и WeChat възлизат само на около 2 на сто от банковите депозити в Китай. Преди всичко плащанията на едро надхвърлят многократно тези на дребно. Предвид колебанията в рамките на деня и мащаба, пазарите на едро зависят от ежедневния кредит от централната банка. Те не могат да оперират на база „предварителен кеш“.
Libra обаче обещава нова глобална платежна система, поддържана от „стейбълкоин“, подкрепен по непрозрачен начин от активи, деноминирани в национални валути. Това повдига множество въпроси: пране на пари; финансиране на престъпността и тероризма; защита на потребителите; ефектът върху паричната политика и стабилността; въздействие върху банковата система; и ефективността на глобалното регулиране. „Движете се бързо и разбивайте нещата“ е последното мото, от което се нуждае светът във финансите. Освен това Facebook не се оказа достоен за доверие, меко казано.
Какви трябва да бъдат правителствата, централните банки и регулаторите? Да се надяваме бдителни. Но те също трябва да разпознаят новите възможности за по-бързи и по-евтини плащания, особено трансграничните, и за по-голяма всеобхватност на финансите. Засега обаче криптовалутите изглеждат надценени, новите платформи за плащане са полезни, а Libra е обезпокоителна.
И все пак в този нов дигитален свят централните банки също трябва да се запитат дали и как да създадат свои цифрови пари. Това не трябва да бъде просто замяна на все по-остарелите хартиени пари (вече 1000-годишна технология), но и да се конкурира с депозитите в търговските банки. Точно както интернет се оказа повече източник на засилен държавен контрол, отколкото на по-голяма свобода, както се надяваха либертарианците преди две десетилетия, така и революцията в дигиталните пари може да позволи на централните банки да заменят пасивите си към частните банки със свои. По този начин сеньоражът от създаването на пари, на който сега се радват частните банки, ще бъде прехвърлен обратно към данъкоплатците. Фед не възнамерява да следва този път. Но Швеция мисли да направи това, както заяви Стефан Ингвес, управител на Riksbank, на семинара в Института Питърсън. Други могат да последват примера.
Някои от новите идеи може да се окажат далеч по-малко революционни, отколкото мнозина се надяваха. Някои могат да бъдат направо отхвърлени. Но други изглеждат много по-ценни, особено тези за цифрови валути на централните банки. Това би могло да трансформира днешните парични системи, което може да се окаже наистина добро нещо. Нека дигиталните технологии подхранват експериментите, предпазливо.


Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади
България е на опашката в ЕС по брой коли, но начело на класацията по най-стари автомобили
Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
За младите колата е като Netflix: плащаш, ползваш и като ти писне, я сменяш
Изкуственият интелект тласка енергийния сектор към нова вълна от сделки
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 1
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 3
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 2
Уенди Шърман: Иран може да контролира Ормузкия проток завинаги
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
Ан Хатауей с шеметна визия и изповед за третата бременност
Хитрости, които правят готвенето по-лесно
Мирчев: Вече живеем във война на дронове на 300 км от нас
Над 3100 работни места за младежи са разкрити по "Младежка заетост+“
преди 6 години ОТ СТАТИЯТА: " ...в този нов дигитален свят централните банки също трябва да се запитат дали и как да създадат свои цифрови пари....." ТАКИВА РЕВОЛЮЦИОННИ БЕЗУМИЯ ВОДЯТ ДО ПРЕВРЪЩАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИТЕ БАНКА В ЧАСТНИ БАНКИ. Разбирам мъката и проблема на ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ЛИХВИ водещ до КЕШИРАНЕ на влоговете и увеличаване на издаваните от националните банки КУПЮРИ гарантирани с АКТИВИ, които са несъпоставими с АКТИВИТЕ на частните банки.От какво се поражда недоверието към ЧАСТНИТЕ БАНКИ и най вече от възможността за ДЕКАПИТАЛИЗАЦИЯ НА ТЕХНИТЕ АКТИВИ??В момента сме свидетели на НАДУВАНЕТО НА БАЛОН НА АКЦИИТЕ НА ВОДЕЩИ ФИРМИ, което няма как да не се отрази и върху АКТИВИТЕ НА ЧАСТНИТЕ БАНКИ, които при един срив на акциите, биха предизвикали ДЕКАПИТАЛИЗАЦИЯ НА АКТИВИТЕ ИМ. БЯГАЙКИ ОТ ТАЗИ ОПАСНОСТ ХОРАТА ПРЕДПОЧИТАТ ДА КЕШИРАТ ПАРИТЕ СИ ДОВЕРЯВАЙКИ СЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА , КОЯТО Е ТЕХНИЯТ ЕМИТЕНТ.Проблема е че КЕШИРАНЕТО придоби размери които излизат извън възможностите на ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ, които могат да увеличават паричната си маса но не до БЕЗКРАЙ. ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА РИСКА ОТ ЧАСТНИТЕ БАНКИ КЪМ ЦЕНТРАЛНИТЕ НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ ДО БЕЗКРАЙ, ЗАЩОТО ПРЕДПАЗНИЯ МЕХАНИЗЪМ НАЛАГА ДА БЪДАТ СПАСЕНИ ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ , А НЕ ПРЕВЪРНАЛИТЕ СЕ ВЪВ ФИНАНСОВИ ПИРАМИДИ ЧАСТНИ БАНКИ. Срива на системата е неизбежен и никакви подобни РЕВОЛЮЦИОННИ БЕЗУЧИЯ превръщащи частните ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ В ЧАСТНИ , няма да спасят една обречена на фалит ДЕКАПИТАЛИЗИРАНА система отговор Сигнализирай за неуместен коментар