Заплахите и ползите от дигиталните пари

Какво е бъдещето на парите в цифровата епоха? Това беше темата на събитие в Института за международна икономика Питърсън по-рано миналия месец. Този семинар беше интелектуалният връх по време на моето пребиваване на годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон. Първият отговор на този голям въпрос е: „Сложно е.“ Вторият е: „Наистина е важно“ - особено след проекта на Facebook за дигиталната валута Libra, пише Мартин Уулф за Financial Times. 

Тази нова идея принуди регулаторите да се замислят здраво - и с право. Парите са твърде важни, за да бъдат оставени само на частния сектор. Подобно на законите, те са основополагащо обществено благо. Държавата винаги е имала контрол над парите и трябва да продължава да го прави. Леъл Брейнърд, членка на борда на Федералния резерв на САЩ, даде да се разбере, в отлична реч на събитието, че държавният контрол ще продължи. Но Фед не е единственият регулатор, който мисли за тези нови играчи в монетарната система.

Как трябва да го направят? В панела, който аз модерирах, Хюн Сонг Шин от Банката за международни разплащания направи разлика между „архитектурата“ на паричната система и „технологията“, която я поддържа. Днешната монетарна система предлага пример. По-голямата част от парите, които използваме, са страничен продукт на кредитирането от частни институции (банки). Съответно парите ни представляват най-вече прехвърлимите задължения на банките към притежателите на сметки. Преди век сметките са били на хартия. Сега те са в електронни регистри. Но архитектурата не се е променила.

И така, това, което сега виждаме, промяна в архитектурата ли е или просто в технологията? За да отговорите на този въпрос, е полезно да си припомните трите функции на парите: разчетна единица, съхранение на стойност и средство за плащане. Днес разчетната единица се създава от държавата, но системите за съхранение на стойност и разплащания се осигуряват най-вече от банки. В този контекст помислете за три форми на дигитални пари: криптовалути; изградени системи за цифрови плащания, като Alipay на Alibaba; и Libra на Facebook.

Криптовалутите предлагат нови разчетни единици, съхранение на стойности и средства за разплащане. По този начин те предлагат и нова архитектура за създаване и използване на парите. Но това е лоша архитектура. Както Брейнърд каза в речта си: „Ранните версии на криптовалутите проявиха изключителна нестабилност, ограничен капацитет, непредвидими трансакционни разходи, лимитирано или никакво управление и ограничена прозрачност.“ Те са анархистична фантазия.

Новите платежни системи обаче са както реални, така и големи. Според Брейнърд, „в Китай потребителите и бизнесът участват в две мобилни мрежи, Alipay и WeChat Pay, които по някои сметки миналата година са обработили мобилни разплащания за повече от 37 трлн. долара“. Най-малкото тези системи прехвърлят плащанията на дребно към нови играчи. Но, както твърди важно изследване на Маркус Брунермайер и Харолд Джеймс (и двамата от Принстънския университет) и Жан-Пиер Ландау (от Science Po), цифровите платежни системи потенциално създават конкурентни екосистеми, като плащанията са свързани с мрежи за данни, с банкиране и управление на активи като подчинени функции.