Развиващите се азиатски страни все по-често прибягват до алтернативи за подкрепа на валутите

Централните банки в развиващите се азиатски страни все по-често намират начини да подкрепят валутите си, без да използват валутните резерви, тъй като напрежението в Близкия изток и перспективата за по-високи за по-дълго време лихвени проценти в САЩ държат централните банкери нащрек.

Индия е привлякла близо 40 млрд. долара от своята диаспора чрез високодоходни доларови депозити, което е в основата на възстановяването на рупията от рекордно ниско ниво през май, пише Bloomberg.

Стремежът на Южна Корея да ускори репатрирането на корпоративни долари помогна на вона да постигне най-големия си месечен ръст от 2022 г. насам. Индонезия е привлякла 1,6 млрд. долара от облигации през последните два месеца, тъй като е предложила стимули на чуждестранни фондове.

Тайван е инструктирал износителите да продават щатски долари в моменти на слабост на валутата.

Мерките разширяват инструментариума на централните банкери и допълват традиционнинте инструменти, като повишаване на лихвените проценти и валутна интервенция. Традиционните инструменти формираха първата линия на защита след конфликта в Близкия изток, който повиши цените на петрола.

Скокът на цените на нефта и горивата разкри силната зависимост на развиващите се азиатски страни от вноса на енергоизточници, което прави региона един от най-слабите на валутния пазар.

Въпреки че цените на петрола оттогава се понижиха след признаци, че САЩ и Иран са близо до споразумение, няколко азиатски валути все още са сред най-зле представилите се тази година.

Графика: Bloomberg

„Има различни мотивиращи фактори, но те по същество се свеждат до запазване на валутните резерви на фона на структурно по-висока волатилност и несигурност“, казва Клаудио Пирон, ръководител на отдела за валутна и лихвена стратегия за Азия в BofA Global Research. „Освен това, те се опитват да балансират нуждите от защита на валутната стабилност, като същевременно поддържат вътрешна ликвидност. Привличането на приток на капитал е ключова стратегия за постигане на тази цел“, добавя той.

Индонезийската рупия, индийската рупия и тайландският бат се нареждат сред петте най-зле представящи се тази година в кошница от 22 валути на развиващите се пазари, проследявани от Bloomberg.

Същевременно латиноамериканските валути заемат върха на класацията, водени от колумбийското песо, бразилския реал и мексиканското песо. Регионът предлага по-високи лихвени проценти от повечето от развиващите се страни, а много от страните му са износители на петрол, което ги прави относително изолирани от въздействието на по-високите цени на нефта.

„На база обща доходност латиноамериканските валути запазват предимство поради по-високия си коефициент на пренасяне“, коментира Дезмънд Фу, ръководител на отдела за управление на инвестиции в Western Asset Management в Сингапур.

„На спот база обаче избрани азиатски валути биха могли да затворят част от разликата, ако доходността по американските облигации се стабилизира, смущенията на енергийния пазар не се засилят и инвестиционният цикъл на изкуствения интелект продължи да подкрепя износа на технологии и регионалните капиталови разходи“, добавя той.

Графика: Bloomberg

Няколко други анализатори, включително тези от Alpine Macro, State Street Investment Management и M&G Investments, казват, че степента на слабост на азиатските валути е изненадваща, като се има предвид комбинацията от положителни фактори, включително търговски излишъци, солидни макроикономически фундаменти, силен износ и оживени пазари на акции в региона.

„Това предполага, че дисбалансът се крие повече в състава на капиталовите потоци, отколкото в търговските фундаменти, което означава, че само валутната интервенция може да не е достатъчна за справяне със слабостта на валутата“, коментира Лоу Гуан И, ръководител на отдела за фиксиран доход за Азия в M&G. „На този фон очакваме централните банкери да продължат да разширяват източниците на приток на чуждестранна валута“, допълва експертът.

В Япония, най-големият развит пазар в Азия, политиците изглежда се насочват все повече към валутната интервенция. Първата съвместна операция за изкупуване на йени от Япония и САЩ от 1998 г. насам наскоро помогна за едно от най-забележителните възстановявания на валутата.

Разбира се, централните банки от развиващите се страни в Азия не изоставят традиционните защити. Банката на Индонезия повиши лихвените проценти със 100 базисни пункта през май и юни и продължи да се намесва на валутния пазар, подобно на индийската централна банка.

Индонезия и Индия, заедно с Филипините и Тайланд, са свидетели на най-голямото намаляване на валутните резерви в Азия от началото на войната с Иран, с намаления от 4% до 9%.

Властите във Филипините повишиха лихвите с 50 базисни пункта, централната банка на Южна Корея миналия месец затегна политиката си за първи път от три години. MUFG Bank Ltd. прогнозира още две увеличения в Индонезия и Филипините и поне още едно увеличение в Южна Корея тази година.

Пътят на паричната политика на САЩ остава ключов за инвеститорите, особено след като трима от централните банкети във Федералния резерв изразиха несъгласие с решението от миналия месец да се запазят лихвените проценти непроменени. Несъгласните също така предупреждават, че твърде дългото чакане за действия срещу инфлацията може да доведе до необходимост от още по-агресивни политически ходове по-късно.

„Азиатските централни банки запазват повече огнева мощ предвид по-голямата несигурност около глобалните събития, включително как цените на петрола, Ел Ниньо, доходността по държавните облигации на САЩ и доларът могат евентуално да се развият“, казва Майкъл Уан, старши валутен анализатор в MUFG Bank в Сингапур. „Привличането на повече долари ще бъде един от аспектите на стратегията“, заключава той.