fallback

Общият енергиен пазар е сред приоритетите на България за председателството на ЕС

Важни теми ще са конкурентоспособността на малките и средни предприятия, икономическият растеж и мигрантската криза

15:53 | 12.09.16 г.

Мигрантската криза, икономическият растеж и общият енергиен пазар ще са сред приоритетите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Ръководителят на Националния център по подготовка на председателството Любомир Иванов ще обсъжда в естонската столица Талин работата на т.нар. "Тройка" - Естония, България и Австрия. Председателството и на трите държави беше изместено с шест месеца напред заради решението на Великобритания да напусне ЕС.

„Приоритетите, които можем да си поставим по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, са ограничени в рамките на плана "Европа 2020", обясни днес вицепремиерът Меглена Кунева, цитирана от БНР.

„Извън „Европа 2020“ няма как да си измислиш приоритет само защото на теб ти е важен, само на твоята страна... Съветите са само девет. Не са по всичко. Няма например Съвет по туризъм, колкото и туризмът да е изключително важен за нас", каза Кунева. 

В рамките на ограниченията обаче България може да постави въпроси, които да бъдат обмислени и разгърнати през следващите години – например за ролята на младите учени в Европа, отбеляза вицепремиерът.

В Талин за първи път приоритетите по време на председателството на Съвета на Европейския съюз ще се обсъждат в новия формат.

Според Любомир Иванов приемствеността по ключовите теми е изключително важна. Затова в Талин той ще постави въпроса за въвеждането на т.нар. "интелигентни граници" заради мигрантската криза. „Защото един от големите проблеми в ЕС и въобще в Европа е, че е много трудно да се ориентираме кои са наистина хората, които се спасяват от тежки кризи, и кои се възползват от ситуации, включително, представяйки съвършено погрешна информация“, каза Иванов.

По думите му свободното движение на хора, правото на работа и на живот в дадена европейска държава за граждани от трети за съюза страни може да бъде уредено чрез синята карта по подобие на зелената карта в САЩ. „Синята карта донякъде наподобява концепцията за зелена карта в САЩ, само че в по-сложна конфигурация, тъй като ЕС е все пак съюз, а не е единна държава“, каза той.

Изключително важен приоритет ще бъде икономическият растеж, конкурентоспособността и възможностите за малките и средни предприятия да разгърнат бизнеса си. Енергийните въпроси също са важен приоритет за българското председателство, изтъкна Любомир Иванов.

„В сравнение с много страни от ЕС, които отдавна са развили колективност, реверсиране и прехвърляне на енергийни потоци от една посока в друга, страните от Централна и Източна Европа, имат по-голямо предизвикателство, особено ние.

За подготовката на българското председателство предстои да се направят множество подобрения - ремонт на НДК, резиденция "Бояна" и други сгради, които ще бъдат използвани за събитията.

За обществените поръчки ще е отговорно всяко ресорно министерство по председателството.

Работата ще бъде координирана от Национален център за подготовка. Ще бъдат обучени специално 1 700 души, които да работят по българското председателство.

Българското председателство на Европейския съюз ще струва около 150 млн. лева по данни на Любомир Иванов, цитирани от в. „24 часа“. "На този етап от правителството са одобрени 50 млн. лв. За следващата и първата половина на 2018 г. бюджетът все още не е утвърден, но ориентировъчно става дума за около 150 млн. лв. за цялото председателство", пояснява Иванов.

От 1 януари 2018 година България поема председателството на Европейския съюз. България трябваше за първи път да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз за периода 1 юли - 31 декември 2018 г. Заради решението на Великобритания да се откаже от председателството си през втората половина на 2017 г. обаче Съветът изтегли с шест месеца напред реда на председателствата, започвайки от 1 юли 2017 година. Председателството се осъществява на ротационен принцип от всяка държава-членка за период от шест месеца.

Председателството на Естония на ЕС също се измества с половин година по-рано от планираното, тоест за втората половина на 2017 г., вместо за първата половина на 2018 г. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:06 | 12.09.22 г.
fallback