Едно от най-тежките проявления на глобалната рецесия върху бизнес средата в глобален план е ограничената наличност на капитали за финансиране на нови проекти.
Тъй като финансовият сектор и политиката за кредитиране на банките и другите финансови институции бе една от главните причини за кризата, световните регулатори се заеха с изготвянето на стриктни правила за начина, по който се развива бизнес в сегмента, за да се гарантира неговата стабилност и за да бъдат защитени правата на потребителите и инвеститорите.
Доколко обаче тези правила засягат индустрията на дяловите инвеститори?
Секторът на дяловите инвестиции също е попаднал в обекта на европейските финансови регулации поради „популисткото“ мнение на някои европейски политици, че за дяловите инвеститори трябва да важат същите правила като за банкерите, каза Робърт Люк, управляващ директор на GED Capital Development и президент на Асоциацията за дялово инвестиране в Югоизточна Европа (SEEPEA), по време на форума „Дяловото инвестиране в България: Годината пред нас”, който се проведе във вторник с медийното партньорство на Investor.bg.
Европейската комисия се зае със задачата да приеме директива за регулацията на хедж фондове и други мениджъри на фондовете за алтернативни инвестиции.
Според първоначалното предложение фондовете, които управляват над 500 млн. евро (или 100 млн. за тези, които използват ливъридж), ще трябва да се регистрират от съответните регулаторни органи.
Предвиждат се редица изисквания за начина на структуриране на инвестициите на хедж фондовете, нивото на ливъридж и типа на инвеститорите, които могат да участват в тях.
По мнението на Люк обаче не е коректно всички тези изисквания да се пренасят директно и върху фондовете за дялови инвестиции, тъй като инвеститорите при тях са професионални и начинът на работа на тези фондове се различава значително от операциите на един хедж фонд например.
Той обясни, че директивата на ЕС е насочена към повишаване на контрола върху риска за финансовата система, подобряване на защитата за инвеститорите и увеличение на прозрачността в индустрията. Регулациите обаче трябва да се изготвят пропорционално и да бъдат адаптирани към спецификите на съответните видове фондове, смята той.
Швеция, като председател на ЕС, наскоро е предложила правила за контрол на инвестициите, които според много специалисти са в посока към свръхрегулация и е трудни да бъдат спазени. Това е довело до разделение сред страните членки, като предложенията на Швеция се подкрепят от останалите скандинавски страни, Великобритания и още няколко държави, но редица други страни като Франция и Испания са против.
Според Люк позицията на българските регулатори е по-скоро в подкрепа на шведското предложение.
Ралица Агайн-Гури, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, коментира обаче, че строгите регулации, предвидени от Швеция, означават, че всеки двама души, които инвестират в някакъв бизнес, трябва да бъдат третирани като инвестиционен фонд.
Тя определи предложенията като такива в много „суров“ вид и трудни за налагане и „супервизия“.
Наред с това тя каза, че не смята, че предложените нива за ливъридж са реалистични и добави, че свръхрегулация от такъв тип не е най-подходящият модел за европейската икономика.
По мнението на някои специалисти подобни действия биха изкривили действията на стимулите във финансовия сектор и биха утежнили ситуацията на инвеститорите.
Наскоро британският финансов регулатор FSA изчисли, че директивата ще коства на финансовите компании на територията на ЕС общо 3,2 млрд. евро.
„Фирмите ще трябва да плащат цена от милиарди евро за налагане на директивата, както и годишна такса за съответствие от 311 млн. евро“, писа миналия месец Guardian, цитирайки FSA.
Някои специалисти оценяват шведското предложение за директивата като „две стъпки напред, една назад“, тъй като то предлага решение на редица спорни аспекти от обсъжданите по-рано предложения, но се опитва да стандартизира модела за възнагражденията в цялата индустрия, което е почти невъзможно.
Още от форума:
Ефектите от кризата върху рисковите инвеститори
Югоизточна Европа привлича интереса на едва 2% от дяловите инвеститори
Колко още ще се влоши икономическата ситуация у нас преди възстановяването?


Откриха изложбата "Варна – град с дух и история край морето" в посолсвото в Румъния
Американски патрулен самолет излетя тази вечер от Варна с мисия в Черно море
Жители на район „Аспарухово“ излязоха на протест, ще сезират министерства
Филип Ангелов спечели конкурса за пианисти „Мила Михайлова“ във Варна
Варненски футболист стана баща
„Топлофикация София“ е на ръба: Възможно ли е това да е последният сезон?
AI няма да отнеме работните места на хората, човек и машина са по-силни заедно
Netflix: Войната за стрийминг аудиторията тепърва започва
Борис Джонсън се завръща в дебата за Брекзит и отново греши
Технологичните сривове засилват недоверието към инфраструктурата в САЩ
Volkswagen загатна нов електрически хот-хеч
Системите за помощ на водача – често повече пречат, отколкото помагат
Mercedes-Benz продава C 111 с Ванкелов двигател
Какво се случва с V6 двигателя на Kia Stinger след 160 000 км
Китайски марки изпревариха Toyota в класация за надеждност
Глоба от 30 евро за пешеходец в Гърция, за какво да внимаваме? (ВИДЕО)
2026 година завършва много успешно за част от зодиите
Слабото място на САЩ: Една нишка вискоза забавя производството на ракетите Patriot
Митничари задържаха лекарства за над 117 650 евро на "Капитан Андреево"