fallback

Ръководители на ЕЦБ настояват за голямо повишение на лихвите

Централната банка може да пристъпи към повишение на лихвите със 75 базисни пункта през септември спрямо очакваните преди това 50 базисни пункта

11:58 | 28.08.22 г. 1

Ръководители на Европейската централна банка защитиха в събота по-голямо повишение на лихвите идния месец, тъй като инфлацията остава висока, а обществото може да загуби доверие в способностите на банката да се бори с инфлацията, предава Ройтерс.

ЕЦБ  повиши лихвите с 50 базисни пункта до нула миналия месец и се очаква сходно или дори по-голямо повишение на лихвите на 8 септември, отчасти заради високата инфлацията и отчасти защото Федералният резерв в САЩ също предприема изключително големи стъпки в тази посока.

В изказвания по време на ежегодния икономически симпозиум на Фед в Джаксън Хол членът на борда на директорите на ЕЦБ Изабел Шнабел, гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало и латвийският централен банкер Мартинс Казакс защитиха силни или значителни действия в областта на лихвената политика.

„Както вероятността, така и цената на настоящата висока инфлация, залягащи трайно в очакванията, са неловко високи“, каза Шнабел. „В тази среда централните банки трябва да действат решително“, допълни тя.

Само допреди няколко дни пазарите очакваха повишение на лихватас 50 базисни пункта на 8 септември, но много ръководители, говорещи официално и неофициално, сега твърдят, че ръст със 75 базисни пункта също трябва да бъде обмислен.

„Силното повишаване на лихвите от самото начало е разумен избор“, коментира Казакс пред Ройтерс. „Трябва да бъдем отворени към разговори за възможно повишение на лихвите както с 50, така и със 75 базисни пункта. От настояща гледна точка повишението трябва да е с най-малко 50 базисни пункта“, допълни той.

След това вдигането на лихвите трябва да продължи, твърдят ръководителите.

При лихви на нулево равнище ЕЦБ стимулира икономиката и остава далеч от неутралното ниво, което според икономисти е около 1,5%.

Вилерой заяви, че неутралното ниво трябва да бъде достигнато до края на годината, а Казакс препоръчва това да се случи през първото тримесечие на следващата година.

„Според мен можем да стигнем до това ниво до края на годината след още една значителна стъпка през септември“, посочи Вилерой.

Шнабел предупреди също така, че очакванията за инфлацията сега може да надхвърлят средносрочната цел на ЕЦБ за 2% или „да вдигнат котва”, а допитвания показват, че обществото започва да губи доверие в централните банки.

Повишаването на лихвите се случва въпреки забавянето на растежа на еврозоната и риска от рецесия.

Но рецесията ще се дължи предимно на растящите цени на енергията, срещу които паричната политика е безсилна. Освен това е малко вероятно забавянето да натежи върху ръста на цените достатъчно, за да върне инфлацията към целта без затягане на паричната политика, твърдят мнозина.

Задаващото се забавяне е аргумент за по-силно повишаване на лихвите в началото, тъй като става трудно да се комуникира затягане на политиката, когато забавянето вече е видимо.

„С тази висока инфлация избягването на рецесия ще бъде трудно, рискът е значителен и техническата рецесия е много вероятна“, счита Казакс.

Европейската централна банка трябва да действа решително за овладяването на рекордната инфлация и за стабилизирането на очакванията за ръста на цените в бъдеще, тъй като слабото евро задълбочава кризата с растящите цени на енергията, счита и членът на управителния съвет на ЕЦБ Оли Рен.

Важно е ръководителите да продължат с „последователна и подредена“ нормализация на паричната политика, каза Рен, който ръководи Финландската централна банка, в интервю за Bloomberg Television от симпозиума на Федералния резерв в Джаксън Хол.

„Реалността е, че имаме изключително висока инфлация в световен план, а също и в Европа, затова е време за действия. Следващата стъпка ще бъде значително повишаване на лихвите през септември в зависимост от постъпващите данни и перспективите за инфлацията“, отбеляза Рен.

„Паричната политика сега е изправена пред двойна дилема – как от една страна да се запазят стабилни очакванията за инфлацията, а от друга, да се избегне рискът да тласнем икономиката в рецесия. Имаме тежка енергийна криза в Европа и е много вероятно икономиката на еврозоната да се забави“, коментира Рен.

Регионът трябва да е подготвен за „продължителна конфронтация“ с Русия, така че намалените газови потоци и по-високите цени на фосилните горива ще бъдат „дългосрочни явления“, счита Рен. „Това ще означава значително намаляване на покупателната способност на гражданите ни“, допълва той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:30 | 14.09.22 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още