Мениджърите тип „биг брадър“ трябва да погледнат и към себе си

Сините якички са свикнали да бъдат наблюдавани 24/7. Оптимизираните икономически обекти често имат екрани за производителност точно до работните станции, за да виждат напредъка в реално време, и да преценят дали персоналът трябва да получи малко повече в края на деня, или да бъде наказан, защото не е работил достатъчно усилено.

По същия начин животът на нископлатения обслужващ персонал, работещ в ресторанти или търговски вериги, често бива преобърнат от алгоритмичен софтуер, който координира графиците му спрямо търсенето на клиентите, което затруднява гледането на деца или по-далечното планиране от служителите. Белите якички исторически са се радвали на по-хуманни методи за оценка; но сега, благодарение на капитализма на наблюдението, прогресът им също се проследява минута по минута, пише глобалната бизнес колумнистка и асоциирана редакторка на Financial Times Рана Форухар.

Броят на работодателите, които използват софтуер, за да следят служителите си, се е удвоил от началото на пандемията. Близо две трети от средните до големи компании в САЩ (и много другаде) сега използват такива системи, които правят всичко - от наблюдение на имейлите и сърфирането в интернет, през установяване на местоположението на работниците, до записване на движението по клавиатурата и това на очите им, както и на моментите, в които екраните заспиват.

В известен смисъл това е следващото ниво на съществуващите софтуерни програми на работното място като Google Workspace или Microsoft 365, които събират определени видове данни, но не проследяват натискането на клавиши и не правят скрийншотове. Такива програми са без съмнение част от икономиката на наблюдението, но те могат да прикрият идентичността на отделните работници или да ограничат периода от време, в който данните могат да бъдат проследени.

Така или иначе, нарастването на наблюдението на работното място представлява това, което главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела нарече нова „параноя относно производителността“ от страна на работодателите. Очевидно тенденцията за работа от вкъщи и нежеланието на много служители да се откажат от нея карат мениджърите отчаяно да търсят нови показатели за ефективност. Но този тип оптимизиране не е пътят напред поради няколко причини.

Първо, точно както присъственото време в офиса беше несъвършен показател за продуктивност, и проследяването на движението по клавиатурата е такова. Работата на белите якички, особено тази, която в крайна сметка няма да бъде извършена от технологиите, обикновено е свързана с творческо мислене, взаимоотношения, работа в екип и меки умения. Всъщност самите повишаващи производителността неща, които мениджърите цитират, когато се опитват да накарат хората да се върнат в офиса, като случайни обмени на идеи и изграждането на доверие между колегите, са точно дейностите, които не могат да бъдат проследени от софтуера за наблюдение.

Второ, освен че няма доказателства, че тези показатели вършат добра работа при измерване на производителността, изследванията показват, че те увеличават стреса и негодуванието. Скорошна публикация в блога на института Брукингс по темата цитира случай, при който служителка в магазин за търговия на дребно използва офис компютър, за да проверява от време на време личния си имейл и банковата сметка (кой ли не го прави), и впоследствие установява, че друг служител е видял информацията. Когато уведомила работодателя си, тя била уволнена.

Въпреки че можете да кажете, че тя просто е направила лоша преценка да използва служебен компютър за лична работа, случаят отразява нещо по-голямо, а именно, че в наши дни почти няма граници между професионалния и личния живот. След пандемията, когато служителите често влизаха в корпоративни системи от собствените си компютри у дома или провеждаха видео разговори чрез Zoom през уикенда, има нужда от по-силни защити за това как и къде служителите могат да бъдат наблюдавани.

Защитниците на неприкосновеността на личния живот биха искали да видят ясни известия към служителите, когато се използва софтуер за наблюдение (някои американски щати, като Кънектикът, Делауеър и Калифорния, вече имат такива правила). Европейският съюз (ЕС) налага това чрез GDPR (Общият регламент за защита на личните данни – бел. прев.), въпреки че на практика много работници просто чекват квадратчето за съгласие, тъй като не могат да вършат работата си, ако не приемат наблюдението на данни. Смятам, че наблюдението на служители, работещи от дома, трябва да е незаконно и че наблюдението на работното място трябва да се извършва само за ограничени периоди от време, с пълна прозрачност и ясна цел (измерване успеха на нов проект, например).

Може би най-добрият начин мениджърите да подобрят производителността би бил да насочат погледа към себе си. Мениджърските срещи плачат за проучване: имайте предвид, че броят на срещите, посетени от служители, се е увеличил с 13,5% по време на пандемията, въпреки че изследванията показват, че 70% от всички срещи пречат на служителите да вършат по-продуктивна работа. Голяма част от вината е на начинаещите мениджъри, които - може би водени от собственото си желание за видимост - провеждат почти с една трета повече срещи от по-опитните си колеги.

Освен съкращаването на срещите, компаниите може да направят добре ако съкратят мениджъри. Едно скорошно изследване на NBER (Националното бюро за икономически изследвания на САЩ – бел. прев.) установи, че по-специално бизнес мениджърите (тези с MBA степен, а не онези със секторен опит) са склонни да понижават заплатите на работниците без в замяна да увеличават производството, инвестициите или растежа на заетостта. Авторите заключават, че този тип шефове правят точно това, което ги учат в бизнес университетите, а именно, да съкращават служителите и разходите и да максимизират цената на акциите.

Но те също така установяват, че по този начин такива компании обикновено губят най-висококвалифицираните си работници, които намират по-добра реализация другаде. Може би урокът тук е, че самите мениджъри често са ключовата съставка на корпоративната продуктивност. Може би те трябва да практикуват по-малко наблюдение и повече самоизследване.