Локални бензиностанции и търговци на горива са сред големите жертви на кризата у нас

Малките търговци на горива, локални бензиностанции и търговски компании са компаниите, при които се регистрират най-голям брой фалити в България, сочат наблюдения на Allianz Trade. Като цяло почти няма фалити на големи компании, но ударът на кризата се поема от малкия и средния бизнес, пишат анализаторите.

Те прогнозират вълна от фалити в световен мащаб, като прогнозата е за ръст от 21% спрямо 2022 година. Фалитите в България ще се увеличат с 5 на сто, се казва още в проучването. Според  данните трендът в ЕС и Западна Европа е притеснителен - очакванията са ръстът на фалитите да е от съответно 18% и 22%.

В половината от държавите, включени в анализа, през 2023 г. фалитите ще се покачат до по-високи нива от тези отпреди пандемията от коронавируса. През 2024 г. това ще е ситуацията в три от пет държави по света, посочват още експертите в годишния доклад на Allianz Trade.

Сериозна е ситуацията във Франция, където през миналата година се отчита 48% ръст на фалитите, а прогнозата на Allianz Trade е тенденцията да продължи и през 2023 г. с 59 хил. нови случая, или ръст от още 41%. До края на годината фалитите във Великобритания ще нараснат с 16%, в Италия - с 24%, а в САЩ заради затегнатата политика на отпускане на заеми - с 49%.

Експертите на Allianz Trade отчитат и още една тревожна тенденция – удължаването на сроковете за разплащанията между фирмите по света. Средният период между реализирането на сделката и получаването на плащането се е увеличил с 5 дни до 59 дни през 2022 г., като това са най-неблагоприятните нива от кризата през 2008 г. насам. 17% от компаниите по света получават парите си след повече от 90 дни.

Паралелно с това расте и периодът, в който бизнесите успяват да реализират стоковите си наличности и да възвърнат вложенията си в тях. Най-дълго чакат да получат плащане компаниите в секторите машиностроене, производство на транспортна техника и оборудване, строителство и електроника.

Тези процеси превръщат компаниите неволно в кредитиращи институции, което увеличава значително рискът от ликвидност. В момента според изчисленията на експерти на глобално ниво "пропастта" в ликвидността между фирмите достига 30 трлн. долара.